Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2009 15:46 - Живите облаци
Автор: bratignat Категория: Изкуство   
Прочетен: 1219 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 17.10.2010 12:31


Преди около 7 месеца в обществените кръгове станаха достояние някакви технически неизправности в андро-формите на "Лайф депозит". По това време бях все още стажант в списание "Наука и бъдеще" и редакторът ме изпрати да се поразровя. Нямаше нужда, да чакам втора покана - "Лайф депозит" бе система, която удължава човешкият живот, запазвайки човешкото тяло от физически амортизации. От люлка до гроб, човек беше затварян в специални саркофази, които в определена обстановка, запазваха тялото младо с течение на десетилетия. Властите навсякъде по света подкрепяха програмата, която ги разтоварваше от тежките повинности на социалните и здравни осигуровки, разходите за лечение или болничната система. С депозирането на някого в саркофаг, инжинерите от "Лайф депозит" създаваха точно андро-копие, радио-управляемо от собственикът на оригиналното тяло.

Допълнително удобство на цялата система бе, че при закононарушение от по-тежък характер, властите поемаха радио-контролът над андро–формата(андроидното тяло - копие). Войните за кратко време се превърнаха от кървави драми в безкръвни технически мероприятия, по-близо до дестките игри на войници, от колкото, до някогашните сблъсъци на бойните полета. За Зводните, загубата на 90% личен състав не бе тежък удар - просто им докарваха нови копия на войниците и битката продължаваше. По специфичните производства и изящните изкуства получиха небивал възход, тъй като андроидните схеми на изкуствените мускули, осъществяваха далеч, по-прецизни движения. На журналистите и критиците почти им се наложи да забравят думата грешка. Поне така преполагахме, до онзи ден, когато редакторът ме изпрати да разуча проблемите около "Лайф депозит", намеквайки ми, че ме очаква постоянна позиция, ако се справя.

Офисът на местното звено на "Лайф депозит" се намираше в живописна, но дива местност извън градът. Хората рядко си позволяваха разходки из самобитните местности. Някой опасявайки се от дивите животни, защото малко се знаеше, какво може да се очаква при среща на андро-форма с някое от тях, както и заради ренегатите. Ренегатите обитаваха т.нар. "периферни зони" - това бяха местата, където сканиращите системи нямаха обхват. Както говореше името им, ренегатите бяха извън законът, както и хора, отказващи депозирането им в системата "Лайф депозит".

Сградата бе внушителен небостъргач, оформен, като кацаща лястовица. Преминах през щателната проверка на входът, включваща сканираща продцедура, блокираща телефонията на андро-формите, а за десерт през "оковаване на лещите" - програма не позволяваща на андроидните очи да запаметяват снимки или прекалено точни зрителни представи.

 -Вие трябва да сте пенсионер! Модел BGZ12 с жива телесна обвивка и металически кости! Мислех си, че всички сте извадени от употреба. - ентусиазирано ми заговори едно момче от охраната.

– Както виждате старата технология все още си я бива! А и важното е "какво имаш...

- В саркофагът си." - довършихме, придобилата известност, напоследък поговорка. - Стая N 90, в опашката на лястовицата, госпожа А. Вилерок ще ви очаква.

- В опашката казвате - погледнах недоверчиво охраната.

-Ако сте журналист бихте могли да измислите и други епитети - пошегува се събеседникът ми.

-Благодаря, но няма да се възползвам от предложението ви.

Приближих се към централната сфера, чиято обвивка бе нашарена с множество килийки по цялата си повърхност. Влизайки в някоя от тях, външната сфера се завъташе спрямо останалите обвивки и по този начин спестяваше време за пътуване, тъй като както, килийката на гостите, така и желаният кабинет се придвижваха един към друг. Най-модерните сгради, независимо от външният им облик или размери, представляваха на практика такива сфери, обвити във външна обвивка с желанта форма. Постоянното въртене на слоевете в сферата, както и завъртането й в цялост, създаваше нейна собствена гравитация. Централно разположен в нея, се намираше електо-мотор, който действаше, като ротор, създавайки енергия, при завъртането си.

Секунди след, като си избрах килийка се намерих срещу г-жа А. Вилерок, която ме посрещна студено, както често се случва на журналистите, но много по-често на безизвестните стажанти.

- Заповядайте г-н Хоук. Как мога да ви бъда полезна? - започна, тя с неутрален тон, който само се подсилваше от светло лазурените й очи. Впрочем всички най-скъпи и нови модели андро-форми бяха обзаведени с точно същите очи. Смяташе се, че светло лазуреният цвят е съвършен и единствената му алтернатва бяха някой нефритени нюанса. Тъмните очи бяха забравени, като "прозаични". Лицето й бе красиво, без дори намек за някое дребно несъвършенство, а тялото със сигурност бе излято по калъп на актуалният супер модел през тази декада.

-Благодаря Ви. Представям списание "наука и бъдеще" и за нас са интерес слуховете около неизправностите на моделите с по-възрастна човешка форма.

–Сериозна организация, като вашето списание, не би трябвало да се влияе от подобни, нелепи слухове. Ако някога налице са съществували проблеми с андро-форми, то те са се наблюдавали при по-старите модификации. Да речем, като вашата. - усмихна се ехидно тя.

–От къде си направихте заключения, че моята андро-форма е стара? - учуден попитах, започвайки да се опасявам от наличието на скенер в стаята.

-Нима не е очевидно?Неправилно сини очи, но не светло лазурени, симетрията на лицето ви е далеч от съвършенното, притежавате изкуствени системи за дишане, които ви пречат с режим на задъхване. Та вие сте толкова несъвършен!

-"Важното е какво имаш в саркофагът си."

- Ах, да! - отвърна тя през смях.

- Относно проблемите с новите андро-форми, говори се, че при контакт с диви животни или ренегати са неадекватни.

-Слуховете са такива и толкова, каквито може всеки от нас да измисли. Защо мислите, че ме интересуват?

- В случай, че не ги опровергаете, неависимо от тяхната заблуда, хората могат да приемат за истина, тази неистина...

-Хм....Добре, ще ви разведа из нашата лаборатория и ще ви докажа, че с андро-формите ни няма проблеми. - тя предаде няколко команди на кабинетът си и след кратко време, зад мен се появи входът на лабораторията. Вътре забързани хора или по-точно андро-формите им работеха върху нови раработки.

-Ще ви представя нашият най-нов и съвършен модел, който ако бъде пренесен назад във времето, без съмнение, ще бъде приет, за обикновен човек. По-скоро необикновенно красив. - настроих се скептично, тъй като повечето инжинери винаги имаха някой панаирен коз-джунджурия, с която да замажат очите на обикновенните прозаици. И все пак загубих думите, когато от прототипната камера, както Афродита от средиземноморската пяна се появи високо същество с руси коси, виещи се като филизи около статуя на богиня. Зелено-сините й очи присвятваха, като мънисто на някое жреческо бижу и само меките й извивки и дългите крака можеха да разсеят вниманието ми.

- Дори и на ретро любител, като вас тя се хареса. - отбеляза със задоволство тя.

-Действително, тя е като богиня, но като ваш прототип, човешката й форма не може да е възрастна?

-Да, тя е само бебе, но с новата, подобрена, обучителна система ще направим от нея супер модел само за 3 месеца.

- За 3 месеца!!! Дори за знанията нужни на състезателите в силовите спортове е нужна година и половина, за да бъдат усвоени.Невъзможно! - тя се усмихна с превъзходство.

-В централата ни вече имаше един случай. Каква възраст давате на човешката форма, която притежава най-известната певица-модел Фамия Глория?

-Предполагам на 23-4 години.

-Хах! Нищо подобно - 7 месечна е. - отново ми се усмихваше, сякаш обясняваше на някой изостанал ученик.

- В такъв случай, бихте могла да ми покажете някоя андро-форма с по-възрастна човешка форма?

– Виждам, че в противен случай, не бих могла да ви разубедя, относно митовете за проблеми. Извън политиката на компанията е, но ще ви покажа Франк Чан в присъствието на кобра, като доказателство.

- Франк Чан от Сингапур, който опита да създаде пиратска версия на андро-форма?

-Да г-н Хоук, същият.Последвайте ме, ще се спуснем дълбоко под земята в подземията. - отправихме се към асансьор от старият тип, спускащ се в шахта. Пътувахме около 3 минути и трябва да сме слязли на 200 метра под земната повърхност. Коридорите водещи от асансьорът към подземията бяха зле осветени, хладни и с мухъл.

- По наттатък ще се наложи да използваме сензорите за тъмнина. - каза ми тя и продължихме към лепкавият мрак. В даден момент, почти се спънах в плочка и тя изкънтя пронизително от ударът. - Използвайте сензорите си, за какво друго са ако не за сега? - вървяхме още около десетина минути, докато не отвори странична врата и не се шмугнахме в нея. Стаята бе килия с ниша за саркофаг, а на единственото легло лежеше красив мъж със същите светло лазурени очи, като придружителката ми. В ляво от него на подът бе поставен терариум с клатеща заплашително глава кобра, а до нея малка паничка с остатъци от някакъв дребен гизач в нея.

- Г-н Чанг, имате си посетител - г-н Мохито Хоук от списание "наука и бъдеще". - г-н Чанг се изправи и се здрависа с мен.

-Г-н Хоук е тук, за да се увери дали сте адекватен при контакт с диви животни. Искам да извадите кобрата от терариума и да ни демонстрирате, колко безопасно ще е това.

- На вашите услуги Госпожо. - рече той и извади злокобното влечго от заграждението му, без каквито и да е признаци на безпокойство, освен естествената гнусливост от змиите. Той и шепнеше нещо и подхващаше гъвкавото й тяло, кето се извиваше в ръцете му. След малко я върна на мястото й.

- Както видяхте г-н Хоук, нито Г-н Чанг или аз, нито змията изпаднаха в някакъв дискомфорт. Г-н Чанг заемете предишната си позциция и отново помислете върху вашите минали деяния.

- Действително реакциите ви бяха съвсем нормални. Благодаря ви г-н Чанг. - казах и отворих вратата пред г-жа Вилерок.

В същият момент от тъмнината изскочи тлъста и нахална хлебарка . Г-н Чанг и г-жа Вилерок наддадоха отчаяни викове и не след дълго се гърчеха на пода, както впрочем и кобрата в терариума.Извадих от джобът си една кибритена кутия, мой детски спомен и хванах хлебарката в нея. Излязох в коридорът и захвърлих хлебарката някъде в тъмнината. След минути се появиха медици, всъщност инжинери по подръжката на андро-формите, които активираха отново двете машини, както и кобрата. Не след дълго с г-жа Вилерок се намирахе в кабинетът й.

- Това, което се случи в подземията с г-н Чанг си остава нашата малка тайна. В крайна сметка , при някой специфични климатични условия и най-съвършенните андро-форми, могат да изпитат известни, малки проблеми.

- Ако действително тези проблеми са толкова незначителни за вас, не би трябвало да се безпокоите от излизането им наяве? -тогава тя се усмихна за пръв път искрено.

- В такъв случай и вашият редактор не би имал нищо против да открие, че за него работи ренегат. - почувствах, че ми става топло.

- Нима намеквате, г-жо Вилерок, че съм издирван от полицията престъпник, който освен всичко е проникнал през щателната ви охрана? Звучи доста налудничаво, ако ми позволите.

- Г-н Хоук, от години изпитваме проблеми при среща на андро-форми с диви животни. Понякога дори, нестабилност може да се наблюдава, когато в близост е активна човешка форма. Когато влязохте днес в кабинета ми се почувствах неспокойна. При цялото ми уважение с тази стара "андро-форма", която използвате сте далеч, от красавците, които биха могли да ми създадат такова усещане. И ако на скенерите изглеждахте, като стара андро-форма, защо не всичките ви кости са от метал? Или защо се препънахте в тъмнината?За разлика от присъстващите и изкуствената змия, вие не изпитахте никакви притеснения от хлебарката. Има много въпроси без отговори. Къде се намира нашата душа - в тялото или извън него? Убедена съм, че не е само в тялото, в противен случай андро-формите, нямаше да изпълняват функциите си успешно. Не е и извън тялото, тъй, като то щеше да е един камък, който да бъде наша котва. Предполагам, че душата е облак, обхващаш всяка част от вселената, както е и с гравитацията. Прекалено далеч, от центърът на този облак, влиянието й е прекалено слабо - пренебрежимо ниско, по-близо - основополагащо. И макар това, все още не знаем закономерностите, влияещи върху този жив облак. Облаците на дивите животни и ренегатите, както и на хлебарката, размиват облаците на собственикът около андро-формата му. Нека това остане между нас.

- Разбирам ви. Заслужавате спокойно време, в което да отстраните този проблем.

-Довиждане г-н Хоук. Може би пътищата ни ще се пресекат отново някой ден.

- А може би облаците ни.
 



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doriana - Прекрасен разказ!~ Но си измъчих ...
13.08.2009 20:43
Прекрасен разказ!~
Но си измъчих очите с този шрифт!
Не бихте ли уголемили шрифта! И моля, Ви - следващият път също...
Благодаря Ви!
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bratignat
Категория: Изкуство
Прочетен: 105029
Постинги: 71
Коментари: 78
Гласове: 687
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930