Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2009 22:47 - Насищане
Автор: bratignat Категория: Изкуство   
Прочетен: 1518 Коментари: 4 Гласове:
10



        Да гледаш как един живот си отива е може би най-трагичното нещо в цялата вселена. Не твърдя, че даването на живот или прилежащите му действия не си струват. Все пак искрицата има потенциалът на Лондонски пожар, но топлината на ледено кубче. Докато жаравата, е зрънце от Слънцето, но обречена по рождение на смърт. Тя е нещо, кото обичаме, но няма да имае дълго. Вероятно с всичките ни любими неща положението е подобно.

           С доктор Вечност ни свързваше безоблачното приятелство на детството. Макар дълги години след, като се разпиляхме да не се видяхме, в нас имаше една искрица от другия, и трябваше само повей от познатият смях, за да пламне отново другарството ни. Много от пациентите му се забавляваха с нетипичната фамилия – Вечност, особено тези от западните страни, тъй като на изток (както и у нас през средновековието), всяко име е означавало нещо. С риск да прозвуча меркантилно в тази така релиигиозна среда, това е било скритият коз на всеки вярващ по онова време.

         След последната си мисия по поречието на Нигер, доктор Вечност се бе доста изменил. Пренебрегвайки физическата промяна – изпитото лице, очите с онзи мътен малариен блясък и ръцете по които се бяха изписали всичките му премеждия, континенталните плочи на нашето приятелство, бяха започнали да се отдалечават. Може би поради характерът на работата ми – писателствуването, прилежащите към него борби за слава, страхът да не отхвърлиш и един чиатател (било то несигурен). В началото, на кариерата ми, малко след като завърших, бях красив левент, да не повярвате с талант да пише. За разлика от другите бойци с пера, аз пренебрегвах пресата, изморен още от младостта си от битовото, най-вече политическата му част. Не ме блазнеха и тлъстите договори на издателствата – закотвиш ли се към някого, рано или късно, трябва да преклониш глава пред цензурата му. Това са правилата на играта, ако не ти харесва, е...На мен не ми хареса и с много труд създадох мое издателство.
 В страната на неограничените невъзмосности да вървиш по правилата бе, самоубийствено и в същото време неефективно. Не се гордея с всичко, което извърших. Победата ми над останалите играчи, бе в това, че си създадох поклонник. В началото бе един, ала толкова фанатичен човек не бихте открили и в някой тренировъчен лагер в Хайфа. С времето поддръжниците ми нарастнаха – аз се превърнах в мастит издател, налагаше ми се да влизам във връзка с битовото. Може и да съм доразвил нечии идеи, като свои, но кой не го прави в крайна сметка?! Аз не съм орех, за да родя, ядката, но на асфалта, без да я преместя и обгрижвам в земята, нямаше да има друго дърво, гора, масив...Може да се каже, че съм на точното място, в точният момент.

         Луксът постепенно ме отдели от битовото. Върнах се в изходната точка, макар и доста по-тачен от някога. Но нещото липсваше. Свещенно, което не може да бъде набавено отново. Като невинността. Невинността на духът – с краят й ние сме изчерпани, като уникални хрумвания.

         Браздата ни раздалечаваше, защото доктор Вечност бе преминал на едно друго ниво, по-високо или не, нямах още представа. Тялото му се топеше, но до него винаги усещах някаква странна мощ, особено силна след последните му „приключения”. Аз самият, макар да съм поддържан мъж, бях налял маса. И ако антагонизмът се проявяваше най-вдидимо физически, другият по-съществен бе в темите за раговор. Корабът на моята мисъл плаваше из добре проучените морета на практичното. Доктор Вечност, се впускаше в експедиции по ръбът на лудостта. Топваше кокетно пръст там, а след това се хвърляше да спасява други души.

            Разказа ми за мисията си, която за пръв път в неговата кариера завършваше с пълен провал. Нещата не били по мед и масло още от началото – все пак говорим за Африка, където това са абстрактни понятия. И все пак за местните условия, той помагал на стотици хора. Понякога подкупвал местните власти, търгувал с нелегални стоки, нищо ново за лекарите от международните програми. Ако не играеш по местните правила не играеш изобщо. Тамошният администратор не се интересува от бедстващите болни, а от гърлата на децата си. Така бе балансирал около 7 месеца до битката при Ен Джамена. Ситуацията в целият централно-африкански регион се бе влошила значително. Чужденец означавало ако не предател, то шпионин или кореспондент. Лазаретът на доктор Вечност бил разтурен, много пациенти – избити. Макар всики несгоди успял да спаси малко момче, болно от малария. Преходът не бил лек, когато бягаш нелегално, преди да ти ударят печата, сменят пълнителят. Екзотични традиции...
 По пътят доктор Вечност се заразил с малария от подопечникът си. Лишенията, лошите полеви условия си казали своето, но в негов ушърб. Доктор Вечност се топеше, но този пламък в очите му, като да бе разгарян от вътрешен вятър. 

           Това, което ме изуми, че човек измамил толкова пъти смъртта, взимайки я съвсем присърце и несериозно, може да бъде така споекоен, пред настръхналите и нокти. Не се сдържах и го заговорих по темата, все пак не му оставаше много време, в което да го попитам:
- Много пъти си срещал смъртта, а сега си невероятно спокоен. – Борил бе малкото му име.
- Помниш, че с теб бяхме най-добрите по физика, нали?
- Да. – погледнах го неразбиращо.
- В природата материята преминава от места с по-високата й концентрация, към такива с по-ниска или липсваща такава. Помниш, нали?
- Да, но...
- В душата е същото. Аз се наситих на себе си. Душата ми се е превърнала в един лъч, който трябва да излети. Действително не съм сигурен, какво би се случило, ако не освободя това насищане на душа. Може би няма никакъв Бог, а е налягането в нкоя душа се е повишило неимоверно. Всъщност насищането движи всекиго от нас – малко повече от него и получаваш големият зрив!

 


Тагове:   насищане,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ametist - *
18.08.2009 00:29
едно 'с' и може да се оплеска (з)рива ;)
цитирай
2. bratignat - но без него е някак без солно и без ...
18.08.2009 19:21
но без него е някак без солно и без страстно. Без съмнение се радвам да те срещна и тук :–)
цитирай
3. doriana - Откъде ти хрумна? май верно те ...
02.10.2009 22:02
Откъде ти хрумна?
май верно те бива във физиката!
:)
Кажи нещо за душите обитаващи по-голяма маса и за онези, които карат масата да хълца и намалява?
:)
цитирай
4. bratignat - Може би, ако допуснем, че не е нев...
02.10.2009 22:19
Може би, ако допуснем, че не е невероятно, да се случи и да се случва за напред, ще се окаже истина, че ....душата е като гравитацията. Действа във всяко едно кътче на Вселената - силно в непосредствена близост и недоловимо, в най-отдалечените краища....и все пак тя е навсякъде. Мисля, че с душата е същото. Всъщност тук съм писал още малко http://bratignat.blog.bg/izkustvo/2009/08/09/jivite-oblaci.376833. Благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bratignat
Категория: Изкуство
Прочетен: 105029
Постинги: 71
Коментари: 78
Гласове: 687
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930