Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2011 16:34 - Комедия по Римски
Автор: bratignat Категория: Изкуство   
Прочетен: 1294 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 15.02.2012 13:40


Деспериус Аморис балансираше на ръба с умение характерно за хората с разбити сърца - лявата му полвина олекотена с около 250 грама, вече не се поддаваше така безрасъдно на гравитационната сила, която на всичко отгоре, дори не беше позната тогава. Факт беше, че само Фортуна го предпазваше от среща със същества от трети  вид или от божествен тип. Но дали поради голямата заетост на Юпитер точно в този ден или на досадната Съдба пъхаща нос навсякъде, Деспериус стоеше от по-добрата страна на пропастта. Лешоядите и бездомните кучета имаха своя гледна точка върху проблемът. Ала, както са казали дребнавите римляни - страната има 2 монети, или всъщност беше обратното, смисълът, е че като режете хляб с нож, може да отрежете и мезе, стига да сте достатъчно невнимателни. Чувал съм, че боляло малко. Поне първия път, после или свикваш или умираш, така си е, само най-адаптивните оцеляват. Но защо да ви занимавам с Дарвин, когато точно в този момент, на тази дата, само, че преди едно-две хилядолетия, Деспериус висял над скалата, или по-точно над свободното пространство, около скалата.

Отчаян, Деспериус, вече виждаше бъдещите оди, напоени с патос, разочарование и горчивина. Може би щяха да ги наричат стафидените оди? Не, звучеше като анатомичен намек. Ала щяха да са велики оди, посветени на неговата самоотвержена любов. Или пък още по-добре да не описват специално него, а случаят хладна девойка - трескав младеж.  Представяше си, какво бъдеще се разстилаше пред него - бляскъв и благороден военначалник, който след хилядите спечелени битки, не взима нито една робиня, защото той самия е роб на една жена. Или как в краката му лежат научните успехи, но той се самоубива, въпреки блясъкът очакващ го съвсем скоро. Нека видят тогава неблагодарните му съграждани, колко пагубна загуба ги очаква. А можеше още утре да изобрети миялната машина и епилатора! Ах, колко ще страда цивилизацията, само заради едно 500 грамово разбито сърце( Деспериус беше национал на Рим по колоездене)!

Времето минаваше, а Деспериус, правеше това, което на всеки средно статистически младеж с разбито сърце от  Субурата му оставаше - скачаше от Тарпейската скала. Но докато останалите правеха това наум, нашият герой го възпроизвеждаше с изключителна достоверност. Може би малко бавно, но трябваше да се даде шанс на зяпачите и психолог....т.е. знахара, да разубедят младежа. Не за друго, но данъци плащаше момчето.

Първи пристигна  Ресиньо Монтани известен освен с благозвучното си име и с  метлата му на динамична възглавница.  Ресиньо беше първият и последен чистач от времето на Късноримската република - ето защо получаваше двойна заплата.

-  Я слизай, бързо от скалата! Ще изцапаш ската с калните си сандали! Вчера цял ден я търках. - разгневи се искрено пред очите на драмата Ресиньо.

- Живот по тез студени склонове
          
     нивага няма да усетя,

                
дорде Росиня Галва

                
не срещне с поздрав

                
погледа ми искрен! - прямо му отговори Младежът.

Ресиньо, вече ясно съзнаваше, че пред очите му видели, хиляди свитъци с реклами на куртизантки, сега стои нещо много по-мистично - младеж ударил си главата в присъствието на жена. За по-кратко луд, аматьор-поет. Ала на плебеите не им се нравеха, петна от ботушите дори от краката на самия Крас! Най-малкото защото ботуши в древния Рим никой не носеше...

- Я бързо скачай от там, че ако се пребиеш, ще ти откъсна главата!  - не на шега, с ярост в гласът,  продума блюстителя на чистотата.

- И нека хероса Дидона,
                 бъде ми свидетел,
                
тъй сигурно както я

                 
Еней погуби, че

                
восъкът Икаров

                
ще захвърля аз

                 
за прегръдка Аполонова... - в подобен стил отговори отчаяния влюбен.

Може би, Ресиньо, беше объркал констатацията си, това не беше поет, а силно разочарован от живота младеж. "Жалко, научил е истината от рано. И е разбрал, че няма смисъл да живее." Ала като данъкоплатец, Деспериус, беше безценен, та нали той беше едно от хилядите винтчета в социалната система, чрез които получаваше помощи? Трябваше да го разубеди на всяка цена от мисълта за самоубйство, инак можеше да загуби 3 сестерции от помощите си! Не ставаше дума само за морал, каузата беше по-дълбока...

- Момчето ми, няма смисъл да скачаш от скалата.  Имах един съсед - Дедал всички го зовяха. Восъкът от катедралите крадеше и на високо все хвърчеше. Нявга прелетял скалата, паднал в земните бедра, ала никак не умрял. Костите начупил, на дребни светещи мънисто.

- Боговете, така са пожелали!
                
Тъй както, съдбата ми проклеха

 
                 на чуждо щастие да се радвам,

                 
а вечерите студено аз да тлея.

                  
Ала дойде и мойта зима.

                  
Пролетта сладка, ала толкоз кратка

                   
в снежинки нежни да попаря.

Младежът си го биваше! Грозноват, без амбиции, но и малко идиот, в него имаше нещо, нещо различно от сърце, черен дроб, бял дроб и другите карантии. Не че, ги нямаше и тях, инак как би дишал? Тогава чистачът, не на шега се сети, за свитъкът издаден в Александрия - "Аз роботът", по летописи на Исак Азимоди. Може би той беше един от тях... Това вече беше проблем. Робот с маса от няколко таланта да падне през скалата и то в негова юрисдикция. Мраморът в полите на пропаста, едва ли щеше да издържи. Ах, как пенсията се отдалечава и проектираше нейде в глухото на обреченото бъдеще! Това щеше да бъде скандалът на века! Робот пада от Скалите на Капитолия! Може би още други ден, щеше да прочете захвърлен брой на "Рим Таймс", изпълнен с лъжите на нощните репортери. Всичко това при условие че запази работата си няколко дни, след скандала. А онези кучета - моменто скициос репортери, щяха да разпространят скици на лицето му из цялата империя.

- Нужен си ни момче! - изрече с глуха дрезгавина, характерна за онези четриноги любимци Ресиньо.

- На кому съм днес притрябвал?
                      
Данъци ли да се плащат,

                      
та аз нищичко си нямам,

                     
дори сърце, как мога да платя?

                     
Щом горчивина вмето кръв

                       
подобие на живот ми дъха?

- Не плащаш данъци, а пишлеме с пишлеметата?

- Не плащам никому,
                  
никому съм аз ненужен

                  
никому за мен е нужен.

                  
Една беше жена за мен

                  
ала отдръпна се завчас!

- Плюя над теб, безделието и обречеността ти.  Имаш лош дъх,мазна коса, сенки под очите, зъбобол, кихавица. Че тогава на кого си притрябвал ?

Младият Деспериус, се нацупи за последно на света. Явно Деспериус, нямаше нужда от света, както и света от лиричните му излияния. Щом е така, той Деспериус, ще да слезе от сцената, ако не с достойнство, то поне с 9,8м/с. Поезията му беше дала сили. Години наред, беше водил съществуване на ръба - без смисъл, без вяра. Поезията му помогна да направи смелата крачка напред...

Ала в същия миг, като deus ex machina в прокънтялата глава на младежът изплува образът на Росиня Галва. Лудешкия й поглед, дългите коси. Високото тяло, адамовата ябълка,...Адамова ябълка ли? Та как не е осъзнал досега?! Росиня е Росниьо.

   - Ах, какво щастие, божества
                   
в мъжките потури

                   
вие сте затулили! - възторжено пропя Деспериус.

            - Ах ти мръсен педера***т! - възмути се със селски чар Ресиньо, мятайки метлата си по младежът.

Разправят, че след тази случка Деспериус яхнал метлата...   

 

    * Тарпейската скала - намира се от южната страна на Капитоля, над някогашния форум.

    **deus ex machina - устройство в древногръцките театри, което се е спускало на сцената, а върху него са били aктьори в ролята на богове. Обикновенно, боговете са се появявали в пиесите, за да разбулят неразрешима мистерия.

 



Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bratignat
Категория: Изкуство
Прочетен: 105029
Постинги: 71
Коментари: 78
Гласове: 687
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930