Постинг
25.02.2011 23:52 -
В редът на нещата
Мислите ми почти се измъкват от хватката на ядът, най-лошия съветник, във време за мъст. Лампата свети скромно, колкото да превърне малките локви в зрънца от перли, кални и готови да те погълнат всеки момент, в който проявиш слабост. Но това няма да е днес, не и тази нощ. Прекалено много зависимости от мен. Прекалено малко светлина, за да се стопиш безславно. А и няма защо да бързам - знам, че ще дойде ден, в който няма да съм достатъчно силен и покорно ще последвам съдбата си. Но имам план, затова да почакаме малко....
Тази вечер ми звъни Кенгурото, спомени за животи, които отдавана съм изживял от люлка, та до гроб изплуват. Кенгурото е от онези приятели, които сигурно лежат в основата на падението ти - изкачайки, като белот от ръкавът, точно в момента, когато последно 20 те измъква сух. Разликата - Кенгурото те е вкарало в локвата. Всъщност Кенгурото има повече общо с дявола, отколкото с ендемитни видове от далечни континенти. Кенгурото би продал и майка си, но за разлика от дяволът, няма да ви я достави. Такова копеле е Кенгурото.
- Довечера ще има купон в кошарата. - без поздрави и как минаха последните 2 години, а и има ли смисъл от думи обвити в дантела? Когато си толкова близо до калта, че тя всеки ден ти шепне нежно, в опит да те погълне, няма място за красота. Просто гледай в краката си и ще надушиш засада. Има толкова животни в градкста джунгла, защо да не бъдеш най-презряното и силно от тях?
- Трябва да съм излезнал извън форма Гуру. - Кенгурото освен копеле е невероятна машина за пари и сделки. Както казах, той е създаден, за да забърква в неприятности.
- Ако си антика, ще го разбера, хората тук стават все по-добри. - знае, как да те бодне, точно, там където ще пари най-силно.
- След декадка съм при теб. - затварям и започвам да усещам студът. Февуари, никога не е бил толкова студен. И в мен така бурно. Не очаквам да излезне нищо добро. И все пак не знаеш за утре, дори за след малко. Краката ми разчитат старият път към кошарара.
Малкото забутано дворче, където сенките на къщите пеят в синхрон биха погълнали и пламъкът на свещ. Просто защото тук никой не се моли. Бог се е изнизал, като сол от солница, с разликата, че раните парят по-дълго.
В далечния ъгъл са новите надежди - най-добрите приятели на сарафите и заложните къщи, съществуващи с омразата от първия си дъх, объркали въздухът с нея. От среща са старите вълци - "глозгните помияри" - понякога дърпат от цигарата, докато в задния джоб почива малка бутилка с минерална вода. Новаците, често ги подценяват, а и гмуркайки се в тези занимания, се изживяват, като безсмъртни. Което за първа битка може да е предимство. Сорт ъф
Разпознавам Светльо, който виждайки ме леко повдига брадичка и я сваля, без да сваля поглед от мен, налял е още повече за тези две години, без намек за сланинка. Светльо е първият който ме е просвал в калта, избивайки от дробовете ми желанието да дишам. Всъщност никога не съм го и побеждавал, но съм го предизвиквал поне 3 пъти. Може би за това и поздравява. Аз съм Ин той е Ян. Просто е. И когато животното от теб изплува, трябав да се доверяваш на тази максима. Така и правя.
Нощта е студена и ясна, както очите ми в моменти, когато искам да замразя всичко и да го счупя. Нежно навлиза студът през косата, а мускулите подпухват едва забележимо заради треперенето. Свалям якето и пуловера, абсолютно инстинктивно. Нямам представа защо съм се домъкнал тук, след толкова време и промени. След толкова до гроб, без люлка. Ръцете постепенно изтръпват от студа, пръстите се втвърдяват, като метал. Ако пред тях изникнат камъни единствено ти остава да ги ломиш. Ядът е бъха в полет, тъкмо прескочила някакъв невидим ръб- граница. Знаеш, че е безмислено и глупаво, но че ще го направиш. И започва времето на марк-графовете.
С периферията, виждам, как някой друг остава по тениска, а Кенгурото тупка ръка на рамото ми и прошепва - "Ще залагаш ли на себе си". Ръката ми инстинктивно се стрелва към джоба с протмонето, което тъкмо съм забравил, излизайки. Няма да е тази вечер.
– За удоволствие. - измъквам. Като пчеличка прелита Кенгурото сред останалите, а те го опрашват със залози. Онзи от среща се оказва, точно моята категория, жилав, малко по-висок, но съответно по-нестабилен, двамата сме парчета от малък пъзел. Единият е това, което не е другият.
Високите скули гледат надменно, сякаш вече е победил. След малко останалите се скупчват около ни. Разумът вече се е разпаднал и тялото ми е превзело, цялото аз. Вече няма спомени и планове за бъдеще. Малка машинка - прокариот, който отвръща на всяко дразнение. Скъсяваме разстоянието, а той заема нападателна стойка, съответно, като друго парче от пъзела - съм защита. Неочаквано и за двама ни усещам как ръцете ми се стрелват към него и макар изненадата си успява да ме блокира. Следват изучаващи, но не сериозни атаки. Това е моментът, в който онзи отсреща се превръща в сирене, а ти в ренде.
Все пак един от ударите му е не до толкова изучаващ, по-скоро изучен, стрелвайки ме в главта, а картината посивява, достигайки дъното в черно. Няма обаче време и усещам, как правя хитра маневра, оказвам се в страни от него, все още без да го виждам, но врязвайки лакът в коремът, след което ръцете ми намират главата му - светкавично и без възможност за реакция от негова страна.
Всички усещания са по върха на погледите ни, мокрота се стеле по устните ми, но студът е притъпил болката. Пред лицата ни се носят була от затопленото дишане. Някъде в страни ме стрелка погледът на Кенгурото. Грешка. В такива моменти, няма нищо освен тук, успявам да блокирам ударът към лицето, но този в коремът, пробива, сякаш, да е свредел. Замахвам с по-слабата си ръка и я вграждам в аркадата му, ала вече съм поет от серията в коремът ми. В главата ми не е останало нищичко и я врязвам в неговата. Рухва, като подкосен гигант, а моите усещания започват бавно да се връщат - сядам и аз на земята.
Минава полвин час - сякаш нищо не е било, кучетата отново ръфат безпризорни кокали. Трябва да си спомняш за дъното, за да се отблъснеш отново към повърхността. То е твоят план Б. Трудно е да си сигурен в каквото и да било. Може да останеш без мечти и радости в живота. Небето да се срине върху ти, а звездите му да те горят. Може и да нямаш утре. Всичко е в редът на нещата - имаш план Б.
Тази вечер ми звъни Кенгурото, спомени за животи, които отдавана съм изживял от люлка, та до гроб изплуват. Кенгурото е от онези приятели, които сигурно лежат в основата на падението ти - изкачайки, като белот от ръкавът, точно в момента, когато последно 20 те измъква сух. Разликата - Кенгурото те е вкарало в локвата. Всъщност Кенгурото има повече общо с дявола, отколкото с ендемитни видове от далечни континенти. Кенгурото би продал и майка си, но за разлика от дяволът, няма да ви я достави. Такова копеле е Кенгурото.
- Довечера ще има купон в кошарата. - без поздрави и как минаха последните 2 години, а и има ли смисъл от думи обвити в дантела? Когато си толкова близо до калта, че тя всеки ден ти шепне нежно, в опит да те погълне, няма място за красота. Просто гледай в краката си и ще надушиш засада. Има толкова животни в градкста джунгла, защо да не бъдеш най-презряното и силно от тях?
- Трябва да съм излезнал извън форма Гуру. - Кенгурото освен копеле е невероятна машина за пари и сделки. Както казах, той е създаден, за да забърква в неприятности.
- Ако си антика, ще го разбера, хората тук стават все по-добри. - знае, как да те бодне, точно, там където ще пари най-силно.
- След декадка съм при теб. - затварям и започвам да усещам студът. Февуари, никога не е бил толкова студен. И в мен така бурно. Не очаквам да излезне нищо добро. И все пак не знаеш за утре, дори за след малко. Краката ми разчитат старият път към кошарара.
Малкото забутано дворче, където сенките на къщите пеят в синхрон биха погълнали и пламъкът на свещ. Просто защото тук никой не се моли. Бог се е изнизал, като сол от солница, с разликата, че раните парят по-дълго.
В далечния ъгъл са новите надежди - най-добрите приятели на сарафите и заложните къщи, съществуващи с омразата от първия си дъх, объркали въздухът с нея. От среща са старите вълци - "глозгните помияри" - понякога дърпат от цигарата, докато в задния джоб почива малка бутилка с минерална вода. Новаците, често ги подценяват, а и гмуркайки се в тези занимания, се изживяват, като безсмъртни. Което за първа битка може да е предимство. Сорт ъф
Разпознавам Светльо, който виждайки ме леко повдига брадичка и я сваля, без да сваля поглед от мен, налял е още повече за тези две години, без намек за сланинка. Светльо е първият който ме е просвал в калта, избивайки от дробовете ми желанието да дишам. Всъщност никога не съм го и побеждавал, но съм го предизвиквал поне 3 пъти. Може би за това и поздравява. Аз съм Ин той е Ян. Просто е. И когато животното от теб изплува, трябав да се доверяваш на тази максима. Така и правя.
Нощта е студена и ясна, както очите ми в моменти, когато искам да замразя всичко и да го счупя. Нежно навлиза студът през косата, а мускулите подпухват едва забележимо заради треперенето. Свалям якето и пуловера, абсолютно инстинктивно. Нямам представа защо съм се домъкнал тук, след толкова време и промени. След толкова до гроб, без люлка. Ръцете постепенно изтръпват от студа, пръстите се втвърдяват, като метал. Ако пред тях изникнат камъни единствено ти остава да ги ломиш. Ядът е бъха в полет, тъкмо прескочила някакъв невидим ръб- граница. Знаеш, че е безмислено и глупаво, но че ще го направиш. И започва времето на марк-графовете.
С периферията, виждам, как някой друг остава по тениска, а Кенгурото тупка ръка на рамото ми и прошепва - "Ще залагаш ли на себе си". Ръката ми инстинктивно се стрелва към джоба с протмонето, което тъкмо съм забравил, излизайки. Няма да е тази вечер.
– За удоволствие. - измъквам. Като пчеличка прелита Кенгурото сред останалите, а те го опрашват със залози. Онзи от среща се оказва, точно моята категория, жилав, малко по-висок, но съответно по-нестабилен, двамата сме парчета от малък пъзел. Единият е това, което не е другият.
Високите скули гледат надменно, сякаш вече е победил. След малко останалите се скупчват около ни. Разумът вече се е разпаднал и тялото ми е превзело, цялото аз. Вече няма спомени и планове за бъдеще. Малка машинка - прокариот, който отвръща на всяко дразнение. Скъсяваме разстоянието, а той заема нападателна стойка, съответно, като друго парче от пъзела - съм защита. Неочаквано и за двама ни усещам как ръцете ми се стрелват към него и макар изненадата си успява да ме блокира. Следват изучаващи, но не сериозни атаки. Това е моментът, в който онзи отсреща се превръща в сирене, а ти в ренде.
Все пак един от ударите му е не до толкова изучаващ, по-скоро изучен, стрелвайки ме в главта, а картината посивява, достигайки дъното в черно. Няма обаче време и усещам, как правя хитра маневра, оказвам се в страни от него, все още без да го виждам, но врязвайки лакът в коремът, след което ръцете ми намират главата му - светкавично и без възможност за реакция от негова страна.
Всички усещания са по върха на погледите ни, мокрота се стеле по устните ми, но студът е притъпил болката. Пред лицата ни се носят була от затопленото дишане. Някъде в страни ме стрелка погледът на Кенгурото. Грешка. В такива моменти, няма нищо освен тук, успявам да блокирам ударът към лицето, но този в коремът, пробива, сякаш, да е свредел. Замахвам с по-слабата си ръка и я вграждам в аркадата му, ала вече съм поет от серията в коремът ми. В главата ми не е останало нищичко и я врязвам в неговата. Рухва, като подкосен гигант, а моите усещания започват бавно да се връщат - сядам и аз на земята.
Минава полвин час - сякаш нищо не е било, кучетата отново ръфат безпризорни кокали. Трябва да си спомняш за дъното, за да се отблъснеш отново към повърхността. То е твоят план Б. Трудно е да си сигурен в каквото и да било. Може да останеш без мечти и радости в живота. Небето да се срине върху ти, а звездите му да те горят. Може и да нямаш утре. Всичко е в редът на нещата - имаш план Б.
Търсене
Блогрол
