Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2011 23:18 - Гонитба из измеренията
Автор: bratignat Категория: Изкуство   
Прочетен: 1091 Коментари: 0 Гласове:
-110

Последна промяна: 06.05.2011 23:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ако нещо на този свят е абсолютно невъзможно, а се случва всяка една седмица, то доза подозрение няма да ви бъде отказана. Ако сте и млад мъж, посрещаш несгодите гордо изпъчен, без да мрънка и издирвате поредния единичен чорап, това означава, че е настъпило време да бъдете много подозрителен. Днес чорап, утре - жартиерът на Вася, в други ден и самата Вася. 

Като изключим тази на автора и на неколцина още индивиди, човешката мисъл е кармично обвързана с математиката - тези, така нелогични трансформации на числа и смисъл имат качеството да се натрупват и да смазват, иначе скърцащия механизъм на "не се сещам" и "на върха на езикът ми е". Споменавайки математика и взимайки предвид, но повече присърце - чорапите, няма как да не опрем до комбинаториката. Ако отворим енцикло....някой сайт, ще видим, че "комбинаториката е наука за връзките между чорапите. Различават се две направления - Класическа (по-популярна, като женска), в която правилата за свързване са строго обвързани с кройка, цвят, материя и Неокласическата школа. Последната е по-популярна, като мъжка, значително по-иновативна, комбинираща материи и цветове, макар да са известни случаи, в които просто не се комбинира (развалена пералня, липсваща пета и предница или явлението "единичен чорап"). 

  Докато Балабан дебнеше за паранормални и не толкова явления около гардеробът, в главата му се блъскаха мисли - харпии мъчещи се да разчупят предрасъдъците. Или прсто да разчупят. "Характерите са така, разнообразни, както породите въшки в автобус 64, който между другото е по-известен, като "секцията"". Ако за едни Балабан беше тесногръда, чорапена циция, то за други той е предвестник на ново течение.....в транс-пространствента магистрала на времето. 

 От малък Балабан съзнаваше мисията си на Земята и по този повод врънкаше малки и големи за шоколад. И нека си го признаем, какво е едно пакетче шоколад "Котана", когато става дума за спасението на душата ти? На 19, мисията бе забравена, но вече знаеше, че най-добрите забивки с момичета стават пред солариумите и МОЛ вете. Просто защото вече нямаше РУМ ове.

Идилията за лек живто започна да се пропуква с първите симптоми на несъстоялите се все още явления. Всичко започна с онзи гардероб, който не му трябваше, но закупи. По-далновидните от нас, биха се запитали още тогава, в онзи магазин - защо ще си купувам, когато не се нуждая?. "Всички останали го правят" - усещаш вътрешен глас и ръката вече се стрелва към протмонето, сякаш револверът на съвременен стрелец в дивия свят. Само, че същият този, диктор забравя да ни спомене, че "всички така правят" и с умирането, че има мацки с по-дълги и прави крака от тези на Вася, но основното е какво носи тя в себе си, а и с времето харесваш точно Вася. Че има мъже с повече и по-хубави чорапи от тези на Балабан, но е важен онзи начин, по който вдишва ароматът на Вася. И едва ли някой ще се сети, че от по-спокойната страна на почвата можем да занесем само, това което сме почувствали. А ти какво искаш да пренесеш оттатък?

Приликата между военен снайперист и Балабан е стъписваща - очите му хипнотизрани в една точка - отделението за чорапи. Полегнал под камуфлажно покривало, а до него термос. Така стоеше вече 5ти ден, дебнейки силата зад изчезващите му чорапи. В началото се прокрадваше известен страх от непознатото, над което не владееше, чиито черти все още не е познал. Това е онзи момент на младия чирак, в който опитва различни парчета глини - едни по-груби, които никога не ще успее да преправи върху колелото, други само привидно следващи насоките, ала издрасквайки с малките камъчета неопитните длани. И само най-нежното можеш да промениш. Говорейки за чудовища и други скрити сили, така е с жените - имаш чувството, че не ще ги мръднеш и на сантиметър, а в края на животът си виждаш, че все пак са по-гладки и нежни, към ръбчетата на характера ти. Когато си скала в авангарда, нямаш право на нежни форми и красота.

Към 6 тия ден на Балабан му стана ясно, че физиката, колкото и практична наука да е, не би се справила с отгатването на мистерията - как е изчезнал чорапът маркиран с лепенка "да го отнесете в гроба си, гадни твари*****от тук почеркът е изпълнен с много гняв и не се чете*******, и на майките си или каквото ви е раждало!"? Вярно, е че да прибегнеш до монохромните (в кой век живеете?! Дори гадателките не са на черно и бяло!) магии на баба Буна вещерката е подло за представителите на силния пол. Но на любов и на война всичко е позволено. А стане ли дума за чорапи.....но да не бъдем многословни. За щастие, а до близкото минало - напротив, бабата живееше в съседния апартамент, за нещастие най-силната й магия бе проклятие срещу силикон - до две седмици силиконът на жертвата избухваше. За едни сватба, за други брадва, но бабата продаваше същият продукт на хирурзите, като "биле за цъфтящ бизнес".  Оставайки настрана изкуството й, Балабан бе загубил битката за разкриване на подлата, крадлива сила.

Не след дълго ролетката на съдбата му, се завъртя в неочаквана посока, а от друга страна знаятът му го изискваше. Балабан бе съвременна версия на ловец на глави. С разликата, че в последствие не изработваше домашни посуди от тях и с приликата, че вкарваше на черно Китайски порцелан от Албания. Понякога е добре, да не задълбаваме в етимологията на думите. Или изобщо. 

 В една далечна банка, почти на самия край на света, но за да бъдем съвсем прецизни - Пловдив, се случи тлъст обир. Престъпния елемент зад подмолното дело, все още не бе индентифициран и на майненс....пловдивската полиция не й остана нищо друго освен да прибегне до крути мерки - Балабан Тикеров. Всъщност това име бе широко изестно и още толкова непопулярно в престъпния свят. Главорезите от сенчестите предградия и тези от прашните центрове, къде на села, къде на паланки трепереха, като балерина пред първи спектакъл. Доста масажори използваха запсии с гласът на Балабан - така клиентите им с нечист бизнес, вършеха тяхната работа....

  На записите от камерите не личеше нищо - няма да видите облечени в качулки и черни дрехи - главорези, агресивни бандити или зловещи престъпници. Служителите гонеха задълженипята си, понякога с успех, ала нищо странно не изникваше от важното доказателство. И все пак, 79 000 евро липсваха от трезорът в банката, а зад това мистериозно изчезване стоеше физична сила. Въпросът в тази задача, бе кой е агентът зад тази сила?

 И тъй, като нямаше поражения по инфраструктурата или наблюдателни средства, нито запис с външни лица, вината се утаяваше по дъното на подозрението за вътрешен обир. Когато заподозрените увъртат, често си противоречат или се стремят да заблудят интервюиращият ги, той би могъл да им отвърне сравнявайки изворите си на нформация. Да вземем например показанията, дадени от управителката на клона г-жа. Хараламбова:
- Открихме липсата при редвовната ни ревизия и бяхме стъписани. Само преди седмица парите бяха на мястото си.
- Защо се налага провеждането на ревизии? - попита, глуповато Балабан.
- Всяка финансова институция е задължена от закона, да провежда мероприятия и дейности за вътрешен контрол. Макар, че вътрешния контрол е въведен първо от финансовите институции. Разбирате, че когато се оперира с пари, доверието не е достатъчна преграда за слабата воля или алчността. - усмихна се с едва доловимо неудобство.
- На колко време извършвате тези проверки?
- Веднъж на две седмици, тъй като такова е изискването на корпорацията, от която сме част. Законовите изисквания са за едномесечни проверки.
- Вие твърдите, че при проверката през предната седмица, не сте открили несъответствия.
- Да, всичко беше в реда на нормалното.
 - Но времето, за следваща проверка, е трябвало да бъде след седмица, т.е. вие сте подранили. На какво се дължи това? - лицето на управителката промени на няколко пъти нюанса си и Балабан, нямаше как да не отбележи на ум тези отенъци.
 - Занимаваме се не само с одит, но и с разнообразни други дейности - случва се да подраним с някой отчет, за да  придвижваме оперативната си работа. - Балабан благодари на управителката. Следващият в списъкът му бе четоводителя Харанчев - талантлив математик, кой знае, може би скрит маестро на числата?

Ако нашят свят е изплетен от четири измерения, то финансовото има две - физическо и счетоводно. Ако успееш да извиеш клоните на счетоводното, би могъл да построиш шейната, по която да се плъзгаш над режещия лед на дефицита.
- Как ще обясните липсите от последната ревизия г-н Харанчев? Математиката е детаилна наука, а последните ви отчетите силно се различават от стойностите, които е трябвало да изразяват.
 - Г-н Тикеров , теория и практика, почти винаги се различават. Ние счетоводителите сме, като жените - вечно се борим с времето - не е достатъчно да си изправен. Трябва да си изправен по всяко време! Честно казано аз силно се съмнявам в обир. Или поне не от онзи класически вид.
- Нека всеки от нас гледа задълженията си -  дори да се справите с криминалистиката, съмнявам се че аз бих се справил с вашите счетоводни сметки. Особено след, като зад тях вече няма пари.
 - Виждате ли работата е там, че ако сега взема от вас монета от един лев - може и да не се усетите. Дори да се усетите, сериозно ще се замислите, дали да губите от времето си, за да върнете толкова дребна монета обратно в джоба си. - Харанчев показа в ръката си блестяща монета, а Балабан инстинктивно затърси из джоба си.  Не откри момента, но все пак му стана приятно...сети се за Вася. - Какво би се получило, ако някой изнася редовно, зрънце по зрънце от богатството тук?
- Вие ми кажете - работя с факти, не с догадки.
- Нечий друг сейф....джоб ще се напълни. 
 - Значи подозирате някого? - строго запита Балабан.
- Жалко, че съм счетоводител и не бих могъл да водя разследвания, камо ли пък да хвърля малко светлина и яснота.....- каза Харанчев и понечи да стане. Но тогава с грубо движение Балабан го върна на стола и каза:
- Слушай, можем да го направим по лесния начин или по още по-лесния начин. Ти кой би предпочел? - Балабан успя да прочете страха по очите на счетоводителя.
 - Добре, добре.....кой тук има най-много власт? Да, нашата обична управителка. Която напоследък се облича все по-скъпо, като че ли е над битовите проблеми с осигуряване на средства и препитания. Защо да не е точно тя виновната?
- Да, защо да не е точно тя винова.....та нали не остава никой друг, освен нея и Вас!
- Нямате доказателства срещу мен! Опитах се да ви помогна, но явно вие не оценявате това.
- За сега нямам доказателства срещу никой, аз просто проучвам. Благодаря ви г-н Харанчев.

Ала целият случай изглеждаше, като липсващо парче от един по-голям пъзел. Не ставаше дума за поредната кампания за туризъм, която можеш да откриеш само с очите и сърцето си. И ако управителката беше запазена красавица, то на Балабан никак не му се нравеше счетоводителя. Ако един случай, е топче в покой на върха на висока планина, то въпросът е не, кога да го бутнеш, а кой е поставил топчето. Кой ли беше организирал така обирът?

 Докато тези Балабанови мисли тежаха в главата му, а капките от сивите облаци облизаха периферията на шапките му, изненадващо в съзнанието му се появиха кафевите ботуши на Вася. Бързо отпъди, красивата картина от съзнанието си - когато ще вършиш работа - не се разсейвай с мисли за жени. Тогава ботушите отново изплуваха в съзнанието му, толкова нахално, че се появиха и в очите му - бе съзрял Вася да крачи в дъжда. С друг мъж. И ако болницата наскоро се бе преместила, в хотел "Дарси", то интересно какви ли пациенти приютяваха по същото врем в 11 градска болница? Балабан не бе от ревнивите типове - е да, когато видеше стар приятел на Вася, може би не бе на върха на общителните си възможности, но все пак не напускаше кошарката на благоприличието. И все пак тези кафяви ботуши...имаше нещо в тях! И това не бе Вася. 

Балабан бързо отпъди лютите мисли, че Вася, може да избяга от така важната си работа, за да бъде с някой неин, приятел. Който да не е Балабан. Ревността е остра язва в сърцето. И ако мъжете понякога умело дразнят приятелките си заглеждайки нахално девойка по улицата, то жените са истински кулинари в бавното въртене на шиш, над огънят над ревността. Ето защо Балабан реши да отмине и да остави ужасното чувство да изгние в самота, по-добре далеч от него.

Реши да посети, арменското кафе - "Магирян". За да бъдем обективни единственото арменско в "Магирян" бе собственикът му Сами Хеч, чиято пра-пра баба имала Арменски корен - забременяла на екскурзия в Казвказ. Кафето навяваше мисли по Тибет - не само защото бе на последният - втори етаж, в красива стара къща, а заради традиционните-еко сладкиши и напитки. Имаш и няколко, които можеха да бъдат консумирани, без прекалени поражения за стомаха. Но Балабан повече харесваше спокойната среда.  Сякаш мобилният му телефон губеше обхват, умът му сигнал и засмукван от пукнатините по стените се пренасяше в далечни страни. Пейзажите летяха под него, а времето все още не бе измислено. 

- Здравей Балабан! - Делян се появи от мъглата на летящите Балабанови мисли. 
- Делян, привет! Какава е лошата новина?
- Защо пък лоша?
- Свикнал съм да ме търсят в трудности, приятелю. А понякога си мисля, че си от същата порода. Която търси студ и дъжд. Откъде нахлува Северния вятър, този път?
- Изглежда член на групата "Чукаку-ха" се е активизирал, провеждайки светкавични акции. И то не само в Япония. 
- Аз пък чух, че има глад в Африка....и какво очакваш от мене Деляне?
- Токио, Пекин, Сао Паоло, Панама, Кайро, Самарканд....Пловдив.
- И защо му е на някакъв член на изпаднала в летаргия, терористична група да се занимава с Пловдивска банка?  
 - В началото смятахме, че зад тези обири стои Сатори Кушима. Така, бе докато в Токио не бе извършен обир и по същото време в Кайро. Не е по силите на един човек да бъде на две места еновременно. Ала сякаш един и същ разум седи зад тях.
- Не допускаш ли, че това е организация с предварителен план?
 - Когато сградите и районът около тях имат такова решаващо решение - не. Всяка сграда, всеки квартал си имат особеностите. Не можеш да хванеш в един и същи капан тигър и кит.
- Тогава какво е заключението ти?
- Нямам такова. Просто факти. Отваряй си очите. Също и за Вася. - стъкълце прободе Балабан.
- Какво за Вася?
 - Виждам я насам-натам, но не с теб. 
- С други мъже?
 - По-лошо, с друг мъж. Трябва да направиш нещо, за да я вкараш в правия път. Все пак ние сме мъжете. Вярно, всички сме чували за еманципацията, но нима някой вярва в нея. - нима това беше Делян? Има моменти, когато е  хубаво да се правиш на по-глупав отколкото си, тогава най-лесно виждаш, как се опитват да изкарат глупака от теб.
 - Да, може би си прав. Не бях забелязал, едно е да го гледаш от страни, друго е  когато си ти.
- Така е. Повярвай ми. Ти си знаеш, но трябва да направиш нещо.
- Като се замисля е така. - промълви Балабан.
 - Чао. - има няколко вида приятели. Такива, на които можеш да вярваш и такива, на които искаш да можеш. На които гласуваш доверие десетки пъти, за да разбереш, че това е поредния капан. А този капан бе изкусно заложен. Какво ли се криеше зад него? Каква беше целта на Делян?

 Този път Балабан чакаше на позиция пред хотела, където бе забелязъл приятелката си с непознатия мъж. Видя ги да излизат от там - тя разрошена и в предизвикателно облекло, а той зачервен. Клинът започна да задълбава по-дълбоко  в сърцето му. И все пак, колкото и да е тежко, един мъж, никога не трябва да се оплаква или вайка. Пред него има само една възможност и тя е да продължава смело напред.  А Балабан, трябваше да е смел в тази така сумрачна вечер. Защото мракът нощен с хиляди звезди е като празен друм, щом по него липсва нейната Луна. И все пак, хищнците са основно нощни животни...

 Не помогна и дръпнатото държание на Вася, нито тъмните нотки в гласът й. От тук до струнно-късащата реакция на гласът й не оставаше много време. Ала има моменти, когато Балабан просто се чувстваше повече бездомен, отколкото безпътен. Повече харесваше мокротата на студения дъжд, отколкото топлината на две ръце. И все пак, това не бе същата Вася. Изобщо не бе и близко до нея - само така изглеждаше и звучеше. Нима всички пъзели са така прости? Ако Делян му бе заложил един капан, дали не бе заложил още?

 Блестяха, като зърна от огърлици, отраженията на локвите в тихата нощ. От време на време се мяркаха силуетите на котки излезли за нощния си лов. Как му се щеше, да се превърне на космат вълк и да забегне към  близката гора. Мястото където пътеките ще галят лапите, където вятърът ще напява медена мелодия. Умът му отново се откъсна от тялото и като хвърчило се зарея зад онзи връх, който често си представяше. Обиколи стотиците пустинии местности по света, издраска най-дълбоките падини в океаните и понечи да се върне.

 Ала видя, как тялото му продължава своя ход. Изглеждаше, точно като Балабан, ала щом съзнанието му не е в него, кой бе вътре? Започна да кръжи над тялото си с намерението да го проследи. Ала съвсем скоро започна да усеща страхове - чужди. Искаше да заплаче с пълно гърло, ала само миг по-късно се радваше, за някой друг. Виждаше чужди картини. Като че ли пътуваше между различни съзнания - влязъл в главите на хората. Чуждото страдание и нещастие го смазваха. Сякаш можеше да се докосне до най-нежните чувства и емоции, ала не можеше да възпроизведе свои собствени. Както антена на радио апарат.

 Сякаш бяха минали няколко мига, а хората сновяха по улиците забързани за работа или сутрешните си задължения. Разбъркан мравуняк, който Бог често разравяше, дали като част от по-голям план или просто за да провери работниците си. Съзнанието на Балабан кръжеше заедно със сутрешният полъх, който вдигаше не закрепените вестници от сергиите. Тогава заглавието на един го прониза, в сърцето, което бе напуснал - "Следовател е истинският крадец, на обраната пловдивска банка!". По наттатък в статията обвиняваха Балабан, че е изнудвал и рекетирал банкови служители, за да краде на малки суми пари от трезора й. Имаше дори снимки, които го показваха със пачки в ръцете му.

 За момент му се прииска да влезе в снимките и да изхвърли пачките от ръцете си. За изненада се почувства на вестник.Груби ръце го завиваха или удряха в други предмети. Друг път нежни дамски длани си играеха с него. А се случваше и бездомни песове да захапят и двете му краища. Но ако можеш да пътуваш от тялото си в други предмети, на какво ли би могъл да се превърнеш? 

 Балабан започна да се превръща на всякакви предмети - плочка в тротоара, която никой не забелязва, ала всеки тъпче. Връхче на сладолед, която хиляди езици галят. Издрана гума на автобус или трептящо стъкло на сграда. Превърна се в седалката на колело, на онова атлетично момиче, след което се хвърли на тирантите на трамвая. Балабан бе много неща, защото все още не знаеше всъщност кой е.

Когато се повози известно време, като тиранта на трамвая, реши да види, какво е усещането да си електрон електричество. Да се носиш с близка до светлината скорост по металните вени из целия свят. Така бе докато попадайки по един проводник не откри изход. Сякаш бе заключен в килия. Опита през единия прекъсвач, ала той бе в позиция, която не дава контакт. Същото бе положението с другия контакт. Тогава почувства чуждо присъствие. Сякаш проводникът бе оживял.

И ако да се превръщаш на чужди предмети и хора бе странно и ново за Балабан, то да си говори с такива, бе далеч по-налудничево. Тогава чу и проводникът:
- Най-накрая те залових Балабане!
- Кой си ти и защо ме търсиш?
- Нима, не ме разпознаваш? Нима, не ме виждаше в лицата на свои близки или хората, с които разговаряше?
- Като, че ли не. - отговори объркан Балабан.
- Аз бях във Вася, когато тя реши да бъде с другия мъж. Но аз бях и другият мъж. Аз бях в приятелят ти Делян, когато той разпали ревността ти. Аз бях и самата ревност. Аз обладах банковите служители, които крадяха, както и репортера, който снима тялото ти, владяно от мен и ръцете ти пълни с пари. 
 - Но защо си ме преследвал? Защо съм ти цел? Дори не те познавам, не съм чувал за теб.
- Аз съм Сатори Кушима!
- От....
 - От   "Чукаку-ха". Многото дни в килията ми ме научиха да отделям разумът си от тялото. Да изтичам между решетките, както вода и да пътувам, където желая. С времето се научих как да стигам до всяка точка от планетата ни. Далеч по-трудно бе да се превръщам в предмети или да влизам в главите на хората. Но когато си осъден на доживотен затвор имаш цялото време за подобни експерименти. Преследвам те, защото често те срещах край хималайски връх.
- Това е нелепо! Никога не съм стъпвал на Хималите.
 - Може нозете ти да не са докосвали Хималаите, ала разумът ти се е носел не веднъж там. Вълк, който не броди за плячка, а за дъжд и сиви облаци. Виждах вълк, а сякаш бе управляван от човешки разум. Нямам нищо против теб Балабан. Но когато искаш мир, готви се за война. Не може да има двама души, чиито разум да се отделя от телата им. Прекалено тясно е и за двама ни! И сега когато те вкарах  този капан от проводник, мога да осъществя планът си.  

 Малко знаят обаче хората за съдбата или хилядите малки и големи богове, ако желаете случайността, които стоят зад случайностите. А поради голямата си гордост Сатори дори не си помисляше, че има сили по-големи от него. За баланса и разпределението на силите не знаеше и Пейко Перваза, изкусен крадец на медни жици. Набързо отряза жицата, зави я на кравай и избяга към родното си Филиповци, колкото можа по-бързо. 

 Докато Сатори се усети ромите носеха медната жица към схлупена работилничка. Краищата и се докосваха в земята и така, и последните електрони електричество избягаха в Земята. А с тях и Балабан. Докато се усети Сатори се превърна на разтопена мед, после на огън и по-късно на дим. Знаейки един за друг  двамата се дебнеха. Ала Балабан, който имаше далеч по-малко опит, реши че трябва да се върне в тялото си, където бе далеч по-уютно и познато. Когато достигна домът си видя, как Балабан търси чорапи, които да обуе. Балабан влезе отново в главата си - приятното усещане да бъде себе си. Ала Сатори се бе досетил, къде може да открие вълкът - в леговището му. 

 Много от нас са чували за ловците, връщащи се с дебели и красиви кожи от вълк. Ала малцината, които знаят истории за разкъсани или надхитрени ловци на вълци, не желаят и да си припомнят тези ужасни спомени. А когато дебнеш вълк в собствената му хралупа, трябва да си готов за острите му зъби......

Или за дупките в чорапите му. Защото единствения начин един чорап да изчезне безследно е под действие на тайнствени сили. Търсим тези сили зад свръх естественото - духове, тролове или магьосници. А колко по-прост е отговорът на тази вечна загадка! Защото чорапите изчезват, засмукани през дупките в тях. Най-сложният пъзел бе разрешен.

 И ако животът на Балабан никога нямаше да бъде същия, то той осъзна, че най-важното е да запазиш това в себе си, за да го предадеш на някого. Днес си на върхът, а утре може да си само спомен. И единственият начин да надхитриш този кръговрат е като предаваш знания и чувства. Защото дори боговете и съществата със свръхсестествени сили, са затворници на времето. А някой от тях, като Сатори, затворници на силата зад чорапите! Ето защо то тогава най-могъщите умове се страхуват да с епреселват в чорапи с дупки!

Балабан трябваше да свърши нещо - всели се в главата на Вася и за малко не остана запленен от всичката прелест на нежните и мисли и картини носещи се в съзнанието й. Но целта му не бе да шпионира красивата й главица. Когато достигна онази, част от съзнанието й, в която се бе фокусирала той и прошепна:
"Нощите студени
преграждат малкото
 ми време.
Как бих ги осветил
с пламъкът по теб!
Но нали всеки миг 
без теб
е вечен мрак."

След онази случка никой не видя Балабан и Вася, мнoго хора обаче са чували смехът и въздишките им из гъстите храсталаци по Хималаиските склонове.....



Гласувай:
6
116



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bratignat - Сега забелязах гласовете :D
15.02.2012 13:33
Сега забелязах гласовете :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bratignat
Категория: Изкуство
Прочетен: 105029
Постинги: 71
Коментари: 78
Гласове: 687
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930