Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2017 14:48 - Разкази за една компания - Последни приготовления
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 690 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

-Господарю Хил, радвам се, че сте добре! – Малфред не можеше да скрие радостта си.

-Всичко е наред Малфред и разбрах, че ти си помогнал за това. – дон Хелипе се усмихна и сложи ръка върху рамото на възрастния иконом.

-О, нищо не съм направил сър. Просто дадох записите от камерите на Вашият приятел. Не ми се иска да го казвам, но той е достоен да Ви бъде приятел. Не одобрявам дейностите му, но е предан и Ви спаси от тази лудост.

-Така е Малфред, Злодъромен може да не оперира в най-добрите среди, но е добър човек и верен приятел. Малко такива ми останаха и е време да намеря един от тях.

-Дано не е като последният, онзи подлец – Манката. Дано го заловят и да си плати за стореното.

-Не го мисли Малфред, Злодъромен се погрижи за него. Нещата се развиха по-бързо от очакваното. Случилото се в Мловдив...наистина е бил замесен Деспотът. Това трябва да спре. Със Злодъромен имаме план за свалянето му от власт, но трябва всички да участваме в него.

-Какво ще правите сър? Има ли как да помогна?

-Всъщност да. Свържи се с Мушъс и му кажи, да ми изпрати местоположението на изгубеното проследяващо устройство.

-Веднага сър! – Малфред беше ентусиазиран да изпълни поставената му задача.

-Време е да намерим Мопето. – каза дон Хелипе и се отправи към колата си.

-Сър, така ли ще излезете? Мисля, че много привикнахте към тази броня. – каза Малфред докато пишеше нещо на Хилкомпютъра.

-Оказа се много ефикасна, но си прав Малфред. Мопето може да се стресне, като ме види така, затова ще облека нещо отгоре. – дон Хелипе грабна наблизо захвърлените риза и дънки и ги облече върху бронята.

-Нямах точно това впредвид сър. Наистина ли е необходимо да ходите с тази броня по цял ден?

-Не отивам на модно ревю Малфред. Хората на Деспота душат навсякъде. Ако ни намерят, това ще е от полза.

-Казано по този начин има логика сър.

-Винаги действам логично Малфред – дон Хелипе се усмихна и му смигна.

-Ох, де да беше вярно това сър. – Малфред въздъхна тежко. – г-н Мокс изпрати данните, може да ги видите от Хилкомпютъра в колата сър.

-Благодаря Малфред, отивам да прибера изгубеното агне, преди да го е открил и изял големият лош Вълк. – дон Хелипе се усмихна и потегли с колата към местоположението на Мопето.

 

Дон Хелипе се озова пред полуразрушена постройка в покрайнините на града. Сградата изглеждаше необитаема и сякаш всеки момент щеше да рухне.

„Добро скривалище. Никой не би го потърсил тук.“ – помисли си той, докато минаваше внимателно покрай нестабилните колони на къщата. Вътрешността на сградата не изглеждаше по-добре от фасадата и. Беше пълно с боклуци и какви ли не вехтории, като стационарен телефон от преди 20 години, обувки и дрехи от миналия век и какво ли още не, но въпреки това си личеше, че някой живее тук. На земята имаше импровизирано легло, а в близост до него имаше стара камина, в която скоро беше горял огън. Миризмата в къщата беше непоносима и можеше да се сравни само с мокро куче, което е плувало в отходния канал. Дон Хелипе забеляза чаша, от която излизаше пушек. Приближи се до нея и видя, че това е чай. Все още горещ. Някой е бил тук, точно преди той да влезе. Къщата беше малка, нямаше много възможни места за криене, но дон Хелипе забеляза края на решетка на пода, неумело закрита от остатък от килим. Той премести килима и вдигна решетката. В този момент от дупката в пода към него полетя стъклена бутилка и той едвам успя да се отмести в последния момент.

-Мопе спри! Аз съм, Хил. – дон Хелипе се опитваше да успокои своят стар приятел.

Мопето се приближи към дупката и лицето му се показа на свелината. Изглеждаше, като корабокрушенец. Скъсани дрехи, дълга и рошава брада, косата му влизаше в очите. Никой не би го познал в този му вид.

-Хх Хил? – Мопето не можеше да повярва на очите си.

-Да Мопе, аз съм. Хайде излез от там. – дон Хелипе подаде ръка на приятеля си и го издърпа от скривалището му в пода.

-Как ме намери? Някой друг знае ли, че съм тук? Проследиха ли те? – Мопето се държеше, като побъркан.

-Не, спокойно. Седни и ще ти разкажа всичко.

Мопето едвам се крепеше на краката си. Само преди месец беше як като бик, а сега приличаше на закачалка. Празните бутилки наоколо показваха, че е станал алкохолик.

-Спешо ще ме намери, щом ти си ме намерил и той ще ме намери!

-Спокойно Мопе, Спешо не е този, който те търси.

-Глупости, той беше в болницата, а после в ресторанта. Иска да ме убие, заедно със Съученика!

-Това не е Спешо.

-Как да не е Спешо? Какви ги дрънкаш?

-Добри млъкни за момент и ще ти разкажа всичко! – дон Хелипе започваше да се ядосва, но в същото време му беше жал за приятелят му. Никога не го беше виждал в подобно положение.

-Добре. – Мопето седна върху импровизираното си легло и започна да драска нещо по земята с една клечка.

-Този, който те преследваше не е Спешо, а брат му – Мешо.

-Какви ги гово...

-Мопе! – дон Хелипе си изпусна нервите и удари по земята с юмрук.

-Добре, добре слушам.

-Та...Мешо мисли, че ти си убил Спешо и затова иска да те убие. Сега нарича себе си – Деспотът от Манежда. Съученикът, на когото дължиш пари, взе всичките ти хора и сега работят заедно с Мешо, като управляват Манежда. Истинският Спешо е при нас. Заловихме го със Злодъромен.

-Спешо, Мешо все тая. Искат да ме убият и аз нищо не мога да направя!

-Тук грешиш. Със Злодъромен имаме план да се отървем от Деспота и Съученика завинаги, но имаме нужда от теб Мопе.

-За какво пък съм ви аз?

-Хората на Деспота...това са твоите хора. Те те мислят за страхливец и затова работят за него. Покажи им, че Манежда принадлежи само на един човек и това си ти!

-Как? Как да им покажа?

-Като спреш да бягаш и да се криеш! Виж на какво си заприличал! Къде отиде онзи Мопе, който биеше всеки, който му се изпречи на пътя? Къде отиде сприхавият, но със силен характер младеж, който не отстъпва от мнението си? Къде отиде човекът, когото познавам от толкова години?!

-Дори да спра да се крия. Как ще го направя сам?

-Няма да си сам братле. Всички заедно ще участваме в тази битка. Залогът е прекалено голям, за да има гледащи от скамейката. Всички сме заедно в лодката.

-Ама до колкото знам той има някаква непробиваема броня. Как ще се справим с него?

-Той не е единственият с броня. Остави това на мен и Злодъромен. Ти и Спешо ще се справите със Съученика, а ние с Деспота.

-Спешо? Защо пък Спешо? Той ме предаде!

-Довери ми се Мопе. Ако планът ни със Злодъромен успее, а той ЩЕ успее тогава скоро армията на Деспота ще се раздели на 2 враждуващи фракции.

-Как така?

-Ще ти разкажа после. Довечера ще се съберем всички в имението ми и ще обсъдим етапите на плана. Краят на Деспота наближава Мопе. Искаш ли да го видиш от първия ред или ще стоиш в задните редици?

Мопето се замисли за момент. Виждаше се изтощението му, но като че ли вече бе по-спокоен.

-Ем какво пък. Ще изритам Съученика от Манежда с шутове в задника!

-Хахах това е Мопето, който познавам! – дон Хелипе тупна Мопето по гърба и той едвам се задържа да не падне. – Хайде да те заведем у дома. Малфред ще се погрижи за теб и ще те вдигне на крака до довечера. Освен това, не се обиждай, но ти трябва баня.

-Кой пък е Малфред? – Мопето стана и започна да се протяга.

-Хехе ще видиш. Много неща се случиха от както имахме възможност да поговорим нормално с теб. Хайде, ще продължим в колата. – дон Хелипе подпря Мопето на рамото си и го заведе до колата. – Малфред, приготви банята и сложи голяма вечеря. Трябва да подготвим нашия гост, преди останалите да са дошли.

-Веднага се заемам сър. Да разбирам, че сте намерил приятелят си и той не Ви е инжектирал опасен серум?

-Много смешно Малфред...тръгваме към теб. До скоро!

Дон Хелипе прекъсна връзката, качи се в колата и заедно с Мопето потеглиха към имението.

 

Междувременно в Ляо Лин, Злодеят се приготвяше за предстоящата вечер.

-Хайде бе, хайде бе! До кога ще ви чакам? След час трябва да сме в имението на дон Хелипе!

-Ама шефе, онзи не иска да ходи никъде. Било му добре долу. – Гришо се вайкаше.

-Добре му било, да го сложим на електрическия стол да видим дали пак ще му е добре, а? Всичко ли трябва да върша сам, махни ми се от пътя. – Злодеят блъсна Гришо настрана и тръгна към мазето. Отваряйки вратата, той се учуди на гледката – Спешо седеше на един стол с вдигнати, подпрени върху електрическия стол крака и ядеше чипс.

-Това да не ти е хотел бе? Я си свали краката долу, преди да си станал на пържоли за Коледа! – Злодеят бе толкова ядосан, че извади своят пистолет със заглушител.

-Споко бе, само си почивам. – Спешо си свали краката и остави чипса настрана.

-Ще ти дам аз една почивка – вечна...имаш късмет, че ни трябваш на нас с дон Хелипе иначе вече да си се присъединил към Тъпослава и компания.

-Аа по тоя въпрос...не искам да участвам.

-Как не искаш бе? Някой пита ли те тебе?!! Я си размърдай задника преди да съм направил още 3 дупки в него. Идваш с мен и ще си разбереш ролята по-късно. Момчета, завлечето го тоя до джипа. Може да му ударите един тупаник ако не слуша. Трябва ни жив...не здрав. Хахахах.

-Не не, мога и сам. Реших да участвам!

-Сега пък решил да участва, ти си сменяш мнението по-бързо, от колкото Курвесина сменя мъжете бе...а това е много бързо.

-Коя е Курвесина? Може ли да я врътна?

-Ако не се размърдаш ще те пратя при нея да се запознаете...на гробищата.

-Гробищата? Оу не, аз с некрофили не се занимавам. Хайде да тръгваме към имението!

-Добро момче хахах! Рижо, Тенци дойде ли?

-Да, шефе. Тенци и Горилата чакат отпред в колата.

-Добре тогава. Време е да тръгваме, че тоя дебил ни забави достатъчно, а аз не обичам да закъснявам. С дон Хелипе сме се разбрали винаги да сме точни за срещи!

-Ъх шефе...сега тоя дон на наша страна ли е? Вече два пъти ме мята, като парцал насам-натам.

-На наша страна е, спокойно. Даже трябва да се гордееш, че си се бил с дон Хелипе и си оцелял. Трябва да благодариш на новото му мото „без убийства“ за това.

-Добре шефе. – Рижо погледна в пода, като гузно куче.

-Горе главата, днес е началото на края на господството на Деспота! Трябва да сме радостни. Хайде да тръгваме!

Пред Бизнес Център Ляо Лин имаше 2 джипа. В единия бяха Тенци и Горилата Здравеняк, а в другия влязоха Гришо, Рижо, Злодеят и Спешо.

-Пълна газ към имението! Никога не съм закъснявал, няма да започна точно сега!

-Да шефе! – Гришо козирува и натисна педала до ламарината.

 

Малко по-късно Малфред вече посрещаше гостите на вратата на имението.

-Здравейте господа, заповядайте.

-Как е хавата деде? – Спешо потупа Малфред по гърба.

-Хавата господине е добре за момента и се надявам да остане така.

-Не му обръщай внимание на тоя дебил Малфред, ако ти създаде проблеми ще го гръма. – Злодеят показа пистолета със заглушител.

-Мили боже, надявам се, че господарят знае какво прави, като събира всички тези престъпници тук!

-Спокойно Малфред, всички тук сме приятели. – дон Хелипе слизаше по стълбите зад Малфред. – е..почти всички. – каза той, гледайки към Спешо, който вече беше започнал да яде от сервираната вечеря.

-Много вкусно..ммм много вкусно. Поне плюскането е добро. – Спешо говореше с пълна уста.

-Ти само това можеш, да плюскаш, като дебеля свиня.

-Кво, кой го каза това? Ей сега ще те... – Спешо се завъртя и се стъписа на място. Мопето стоеше до дон Хелипе избръснат и подстриган. – Яяя кой се появи. Тебе като те видях за последно, шефа с косата ти разбиваше грозната мутра.

-Я да мълчиш. Аз може да съм грозен ама ти си по-грозен от на майка ти гъза.

-Поне не съм с анорексия, като тебе. Гледай къв си комар, ще те сплескам с чехъла си!

-Я ми ела бе, джудже дебело!

-ДОСТАТЪЧНО! – дон Хелипе застана между двамата. – Ако имате проблем един с друг, ще го разрешите СЛЕД като приключим с Деспота. Спешо, искаш ли да си върнеш брата или не?

-Искам ама тоя....

-Хубаво! Мопе, искаш ли да се отървеш от тези, които те преследват и да си върнеш Манежда?

-Да, но преди...

-Чудесно! Тогава спрете с простотиите и двамата! Ако искате се избийте взаимно, но СЛЕД като се отървем от належащия проблем! Ясен ли съм?

-Да.

-Мхм.

-Добре тогава, сядайте на масата и да не съм чул повече дразги!

Мопето и Спешо седнаха един срещу друг на голямата маса и само си хвърляха злобни погледни, но никой не смееше да каже и дума.

-Брат, не знам дали е добра идея да ги събираме тези двамата. – Злодеят шепнеше.

-Може да са всякакви, но си гледат интереса. Докато не приключи тази история ще се сработят, нямат друг избор.

-Дано си прав брат.

Двамата се присъединиха към останалите и седнаха на масата. След като се увери, че всички са на лице, дон Хелипе се изправи.

-Добре дошли на всички! Бих се радвал да имахме по-добър повод за събиране, но нещата са такива, каквито са. Всички знаят за Деспота от Манежда. Всеки един тук е пострадал от него по един или друг начин. Време е да се отървем от него веднъж и завинаги!

-Да го пречукаме! – извика Тенци Културиста.

-Не, така след време само някой друг ще заеме мястото му. Трябва да бъде за пример, как никой не може да ни се опълчва. Този град е разделен на няколко фракции и никоя не трябва да взима превес над друга. Ще го унизим и победим пред собствените му хора, но няма да го убиваме. Унижението е по-страшно за човек, като него от смъртта.

-Как ще стане това? – обади се Мопето.

-Радвам се, че попита Мопе. Злодъромен би ли продължил?

-Разбира се брат. – Злодеят се изправи, а дон Хелипе си седна. – Знаем, че силите на Деспота са 2 отделни армии. Едната са бившите хора на Мопето, а другата са хората на Съученика. Разбрахме, че Съученика е подвел Деспота да мисли, че Мопето е убил брат му и така са се съюзили за да го премахнат.

-Ха, тоя Моп за миене да ме убие хахаха. – Спешо се заливаше от смях.

-Абе ей, ще те убия с тая вилица. – Мопето се изправи на крака.

-ТИШИНА! Какво ви казах аз на вас двамата?! – Дон Хелипе удари по масата и те се успокоиха. – Моля, продължи брат.

-Та докъде бях, а да. Планът ни е разделен на 2 части. В първи етап, Мопето и Спешо ще разкрият лъжата пред Деспота и ще го настроят срещу Съученика. Така ще създадем разцепление в силите на Деспота и те ще се бият помежду си. Тогава Тенци и хората му ще ударят Съученика и ще се отървем от него. Втори етап ние с дон Хелипе ще довършим Деспота и в момента, в който го унизяваме публично, Мопето ще си върне хората и управлененито над Манежда.

-Всеки трябва да си знае ролята за да се получи това. Имате ли въпроси? – дон Хелипе стана отново.

-Как да се доберем до Мешо? – Спешо пак говореше с пълна уста.

-Тук идва твоята роля Спешо. Охраната няма да направи разлика между вас двамата. Ще заведеш Мопето, като затворник и ще стигнете до Мешо заедно.

-Ами ако срещнем Съученика? – Мопето беше леко разтревожен.

-Ще импровизирате. Да се надяваме, че няма да го срещнете.

-Нещо не ми харесва тоя план. – Мопето мърмореше.

-Хмм добре Мопе, аз ще привлека вниманието на Съученика, като пусна видеосъобщение, което е прожектирано върху съседната сграда. Повярвай ми, той ще гледа натам. – дон Хелипе се умихваше дяволито.

-Защо пък да гледа натам, той не те познава даже?

-Мен не, но съм сигурен, че Спектър ще му привлече вниманието.

-Кой пък е тоя Спектър?

-Не го мисли Мопе. Всичко ще мине по план, само вие двамата се дръжте прилично, ясно?!

-Добре. – казаха двамата в един тон.

-Отлично! Достатъчно с работата, всеки си знае ролята. Утре е началото на края на Деспота! Сега нека се насладим на хубавата вечеря. Малфред, пусни малко музика!

И така компанията се впусна в приказки и забавления, защото не се знае кога пак щяха да имат възможност за това. Следващите дни щяха да променят града, но как? Ще разберете в следващия разказ от „Разкази за една компания“.




Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 62290
Постинги: 56
Коментари: 10
Гласове: 1769
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031