Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2021 23:05 - В смисъл - кога ще се научим?
Автор: bratignat Категория: Изкуство   
Прочетен: 1476 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 30.05.2021 23:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отпуската и морето са единственото, от което имам нужда. Всеки поглед в инатливите очи на Анита засилваха жаждата ми за свобода, за онова време преди да попадна в мрежите й..., в които така импулсивно сам се засилвах.

Да, мъжете сме най-глупавото същество появявало се по нашите ширини - в смисъл на планетата ни. Перфектно разбираме онези уж "скрити" погледи, закачките - колко му е нищо опсвен анатомията не се е променило от първи клас. И макар да сме наясно, че ни пуска тея влажни очи, за да ни привържат с невидимата нишка на улегналото щастие хвърляме се в него лудо. Нито мърморенето на дядовците ни, нито горчивите полу-коментари на бащите ни се предават през поколенията.

Тате, онзи дивак в огледалото, много добре знае, че ако забие глава на стената ще си отлепи черепа, казвал си го толкова пъти. И все пак трябва да се забия в стената, не за да спечеля, а за да осъзнае, че ще съм волен. В смисъл - стената да го осъзнае.

Пристигнал съм на любимото си местенце, там на Юг от нежните пясъци, между едрите камъни, ломени от носталгичните спомени, когато характерът ти бе заоблен, като тях. Анита продължава да се цупи, но от редовната й отрова съм закоравял. Чувам оплакванията, отбелязвам ги и продължавам по своя път - в смисъл на онова, за което съм създаден. Да откривам нови места, светове, забравени истории, забравена горест в чужди очи...

Гмуркам се и спокойствието на морето ме обхваща, като в утроба, та аз се нося в безтегловност, в онзи така различен свят, който е бил наша люлка. Моя, на баща ми, на дядо ми, на прадедите ни. И понеже съм сам се спускам към онази обрасла от водорасли развалина, където не се спускаме никога, защото може да е опасно. Ала днес съм сам, родителите ми не могат да ми се скарат за пакостите, които творя, за жалост могат да видят всяка една от тях от там горе. Страхувам се аз на какво ще ставам свидетел, когато започна да бдя над моя наследник от небесата. В смисъл не бързам, но ще излъжа, ако кажа, че не съм любопитен.

Кармата на корабчето, сякаш е отворена от груба, но за сметка на това непохватно голяма отварачка за консерви. Въображението ми рисува епични битки между флотилии от времето на Втората Световна, защо пък не това да е някой събрат на крайцера "Хамидие", попаднал на поредния наш "Дръзки"? Рибоците ме гледат със стаена апатия, поредната странност идваща от горе, която водораслите могат да обхванат за десетилетие. Странна е и цилиндричната форма, която изниква под светлината на прожектора ми. Стрелвам се към интересния предмет, който обхващам внимателно с ръка и освбождавам от полу-изгнила масивна врата. Освбождението й от мен не винаги е цялостаната картина - в смисъл вероятно и Анита си фантазира за липсата ми. Но до болка, разбира, че без мен ще е поредната жадна клиентка на градския мол.

С дървена плоскост чистя внимателно водораслите, под здравата им хватка се разкрива цилиндър набразден надлъжно с линии, до сущ, като онези цилиндри за съобщения, в които войниците на Вермахта са съхранявали заповеди. Да речем 75 години на дъното на морето, няма какво да открия вътре. В смисъл заповед не изпълнена 75 години е, като не оправен от 6 месеца контакт у дома. Едва ли има семеен мъж, който да не познава времевата рамка 6 месеца.

Когато обаче от цилиндъра извадих сухо листче, съвършенно сухо, като ласките на Анита през последните седмици, по гърба ми полазиха тръпки:

Стопи те волята ми,
в гладък асфалт.
За това те диря дива
в морските бразди.

Солен е вкусът на победата.

А. Брегов


Погледът ми срещна този на Анита. Колко поколения повтаряме грешките на прадедите си? Усмихна се искрено и прочетох изненада по лицето й. Ставаше ми все по-забавно, а и как иначе. Не можем да сложим собствения си живот в ред, а се опитваме да градим цивилизации. В смисъл - няма никакъв смисъл.

Хвърлих й още един поглед, Вървеше горда към мен. Знаех, че отново ще я имам и подчиня на волята си. Знаех, че това е същата грешка, която са правели прадедите ми. И вече предвкусвах сладко-соления й вкус.


Тагове:   в смисъл,


Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bratignat
Категория: Изкуство
Прочетен: 215424
Постинги: 92
Коментари: 93
Гласове: 974
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031