Нанизвам думи, с които буква по буква
стапям разстоянието между ни.
Така близо, че въжделенията ми неизречени
ще отекват в съзнанието ти.

Нито дума повече в тази вселена от придихания,
където пръстите ни сплетени в ченгели са признания,
за бъдещата ни тъга по дантелата на миговете ни.

Не за думи създадени са устните ти, щом моите ги сричат.
И навярно, бавно ще ги преповтарям - знак по знак,
притаил в себе си нощен стон.

Но нито дума, комарите ще ни чуят!