Поредна тегоба оставя дълбока диря, която замитаме с обещание "повече никога". С дързост за още предизвикателства, защото умеем.

До следващото кюше, поредната улица и други очи с още клетви за вечна любов до следващата зима, когато дълбоки снегове ще погребат горещи обещания. Само защото сме глупаци, но умеем да убиваме себе си, за да построи новото си същество.

Защото сме мъже, които не могат да раждат, но умеят да горят и възкръсват.

А там е поредния ъгъл на бъдещата безизходица, към, която хвърчим. Защото сме глупаци, но умеем.