Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04 07:54 - Варвара и Варваринът Част 2
Автор: bratignat Категория: Изкуство   
Прочетен: 737 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.04 07:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

*****************

Уважавам всички религии и особено родните, но те са и прекрасен фон за истории и идеи. Така, че нека по-религиозно-фанатизираните подминат. Колкото до еротиката - ще трябва да си я заслужите с много четене!  Бъдете над 18, ако ще четете :)

Ако не сте прочели първа част, съветвам ви да отидете в предишнмия ми пост.



Докато Сава преживяваше повече от добре “заточението си, Боян сияеше от радост - за пръв път в живота си, бе сам на себе си шеф и авторитетно обясняваше на монахините, потенциалните пътища, по които ще преминава, ала бе зает и да ги оглежда – лицето на по-младата бе притаило класически черти, ала игумненията го блазнеше повече – заради перверзното, според него излъчване. От пладнешкия му блян го изкара острата реакция на игуменията:

Магдалена: - Как така ще дупчите в основата на олтара! Това е нечувано.
Боян: - Ама само една малка дупка, колкото да мине кабела. Изобщо няма да си личи.
Магдалена: - Абсурд! Олтара е свещен, не може да се дупчи! А и после, от къде ще минава кабела?
Боян: - Няма да има повече кабел – ще ви сложа едно рутерче. - показва с едрите си лапи – Една такава, черна кутийка.
Магдалена: - Рутер не ми говори нищо, човече. Говори ми на разбираем език! Варвара, ти какво мислиш? - Варвара се сепна за момент, сякаш бе отнесена, нанякъде.
Варвара: - Рутер са малки кутийки, които разпространяват интернет сигнала във въздуха – безжично. Но под покрова на купола, малките лампички, които светят в него, ще са видими, игумениьо.
Магдалена: - Лампички ли?! - почти в ярост се обърна към Боян, по чието чело си проправяха път миниатюрни капчици пот.
Боян: - Разбирате ли, такова, то не може без лампички.
Магдалена: - Измислете друго решение с онзи варварин! Нито лампички искам да шарят в храма ми, нито безжичен сигнал! - тросна се игуменията и без да се сбогува се отправи по свои си работи. Не продължи дълго началстването Бояново. Варвара за пръв път гледаше с нещо повече от тъга, но и с разбиране към пухкавия си събеседник. Ръцете и една в друга, стояха пред нея, сякаш здрависвайки се една в друга.
Варвара: - Можете да ме откриете в кухнята или канцеларията – последната се намира по стълбите на втори етаж в ляво, а първата – ще открието по аромата. - усмихна се извинително и се оттегли.

Боян: - Първа, Последна, кой какво да отктрие – говорят на български ама нищо не им разбрах. - оплакваше се Боян на Сава. Не можело с рутер, не можело да се дупчи. Е какво иска тая?!
Сава: - Не искат рутер, да не смущават сигнала към Оня горе. - Сава посочи неопределено към небето. Боян за момент го изгледа неразбиращо, а Сава продължи, както във времето, когато го обучаваше, като стажант – Сигнала им с Оня горе, сигурно е на същите херци, като рутера и ще се получи интерференция. Ха-ха шегувам се!
Боян: - Оф, за момент помислих, че и с други сигнали ще трябва да се занимаваме. Тая Игумения е брутален сигнал – голяма кучка е. Ама май под расото е скрила голяма кошарка. Търси си да я опне някой.
Сава: - Стига с тея кошарки бе! Може ли с такава, глупава дума да наричаш, такива прелести, като женските гърди?! С прекрасните им зърна, обрамчили куполите, като кръст върху църква, простиращи сянката на насладата в зенита на желанията ни?! А и тук, трябва да си държим езиците зад зъбите – гледай на монахините, като на пингвини.
Боян: - Пингвини, пингвини, ама и двете са много сгодни, само как бих … един поглед от Сава бе достатъчен да попари бляновете на Боян.
Сава: - Прокарваме им нет, построяваме им сайт и към София, тихо и кротко. Тук не си Боян, а представляваш фирмата ни. 

В канцеларията ги очакваше сдържано посрещане, ала ще - не ще Сава имаше нужда от водач из манастирските двери. Сестра Варвара ги разведе, първо над приземния етаж, където се намираха килиите на останалите монахини, канцеларията, и разбира се до килията на Игуменията. Стените на горния етаж не бяха масивен градеж от камък, както долния, ала бяха покрити със зидария измайсторена по-стара техника. Задачата се заплиташе още повече, защото гредите бяха видими, а дюшемето макар преклонната си възраст – добре поддържано, от къде да преминат кабелите?!
Положението на долния етаж, не бе по-обнадеждаващо – масивния градеж от големи камъни се редуваше от дебели Черешови греди, а кухнята която се приближаваше най-много до модерния свят отвъд се намираше твърде далеч от канцеларията, където бе най-логично да бъдат поставени компютри. Останалите приземни стаи бяха стопански, както и стаи за гости.
Сава: - Има ли подземия в манастира, сестра Варвара? - трудно й бе да отговаря, цялото излъчване на този мъж я завличаше обратно към светските й спомените, които я раздираха – дивия, варварски поглед, скрит зад благите думи – сякаш срещу й хазарите, с които е спорел сам - Св. Константин Кирил-Философ.
Варвара: - Разбира се, там е реликвариума, някои помещения пустеещи неизползвани и избите. - Споменаването на изба пробуди наново Боян, чиито интерес към жените бе надминат, само от чревоугодничеството му и споделената му любов към студеното винце.
Боян: - Задължително, трябва да проверим избите. - Сава пак го стрелна с поглед. - Там ще е по-студено и сигналът ще се придвижва по-бързо….

Дали игуменията не бе я пратила нарочно в подземията с двамата мъже – като да я изпита, както Св. Варвара бе затворена от баща си, тънката ирония на нейния патрон – покровител. Страховете й да остане сама с двамата непознати заплашваха да я удавят в тиха истерия, но дали от страх да не разсърди игуменията си наложи да бъде смела. Газовото фенерче хвърляше мътна светлина в помещенията, повече намеквайки, за тежестта на мрака, от колкото да рисува сенки. Преминаха през реликвариума, пазещ реликви и мощи, майсторски затворени в златни и сребърни обкови. Реликвите виждаха дневна светлина по празниците, когато ги изнасяха за поклонение на миряните, а през останалото време се съхраняваха в подземието. Докато разгледат избата, която бе разочароващо празна, Боян се бе отегчил и измисли, някакво извинение, за Сава не оставаше нищо друго освен да огледа навсякъде - ако искаш да свършиш нещо, както трябва...не го захващай. Ала вече бе поел задачата. След избата следваха, отдавна неизползвани по-малки помещения, намиращи приблизително два етажа под канцеларията – Сава поиска повече светлина, за да огледа притаените кътчета, ала газта в лампата неусетно свърши и студени тръпки започнаха бавно да лазят по Варвара, като катрана от Тартара да пълзеше залепвайки я, като безпомощна мушица, малка твар в лапите на злото. Наред с тръпките, онова усещане, което се появява винаги преди паника, се заключи в нея. Полупанически, тя започна да мълви:
- Светлина, светлина. Трябва ми светлина…
Сава: - Пссс. Няма страшно. Това е само тъмнина.
Варвара: - Трябва ми светлина, светлина…
Сава: - “Господ ми е светлина и спасение. От кого да се плаша? Господ е щит на моя живот, пред кого да треперя?” - в тъмнината намери ръцете й, усещайки в дланите си дълги, тънки пръсти, сякаш изваяни от слонова кост. Изваяни да милват лицето му. Първоначално пръстите и се разтрепериха, ала бързо се успокои и дълго се остави в дланите му. После усети, че той отделя едната си ръка и се появи светлина. Първоначално я обхвана гняв – та той е имал светлина през цялото време, ала в присъствието му бе открила спокойствие.
Варвара: - Защо не светнахте веднага?!
Сава: - Така приучвах племенниците си, да не се страхуват от тъмното. - за пръв път видя по суровото му лице да прибягва топла усмивка.
През останалата част от деня,Боян и Сава разпалено обсъждаха възможностите да окабелят, без това да нарушава естетиката или традициите. Ала и двамата сякаш бяха някъде далеч – единия прегърнал буренце с манастирско вино и игуменията, а другия летящ над планински полянки и наблюдаващ като орел Варвара, нагиздена в самодивска риза, чиито бял лен се спуска, като твърдо мляко по пазвата й, диплейки се в тежестта на мокра премяна в тайнствата на бедрата й. В плен на красивите и дълги пръсти венчета от цветя.

Христянството трябва да е най-женствената религия, с всички тези кубета, приличащи на женска гръд, извисила се към небесните устни. Или все-опрощаващата мъдрост, достигаща до невярващите, не по пътя на силата, а на методичното и ненатрапващо убеждаване, точно както жените нашепват в мъжкото ухо, когато сме най-изтощени. Сякаш прободени от невидимия меч, на стаената женска сила. Тиха, невидима и подмолно заробваща. Да, за това се бе превърнал в езичник – трябваше да пребори само суровите горски духове и събратята си животни. Инстинктите са твоите псалми, а родовия тотем – набития огундурски кон - светия – патрон. Ветровете, порязващи обраслото му лице – бяха химна, събуждащ табуните коне във вените му.
А жените създадени от реброто ни, сякаш бяха надарени с всички преимушества на мъжа, ала бяха бедни на слабостите им. Някога жените ще надделеят, логично е. Ала Сава, бе само див варварин отстъпващ логиката на инстинктите си. И инстинктът му подсказваше, че ще има Варвара.

Някога в Светския си живот Варвара усещаше силата си над мъжете – бе достатъчно да премине през стая или да се появи на някоя улица и усещаше онази сладост пробуждаща се в главата й, която бавно изпълва гърдите, докато сякаш не можеш да понесеш повече, но прималяването прелива в неочаквани импулси, разсичащи те на две, само за да те съединят отново. По пълна и силна от преди. Онова време бе така отдавна и сякаш Бог я бе наказал за щестлавието й с най-ужасна съдба. От тогава тъмнината я преследваше и фенерът в килията й никога не угасваше.
А после нямаше светлина, която да й вдъхне живот – говореше с психолозите, говореше и с други момичета, като нея. Говореше, а съществото и немееше, безпламенно. Когато те поругаят, сякаш разпъват душата ти, а после само кърпиш. Но така откри Бог, който всеопрощаващ я учеше да прощава, който разпнат я учеше да живее.

Нощта в манастира настъпи със самия занник – като манастира да бе от онези призрачни кораби с екипажи, които се появяват само в най-дълбока тъма и преследват моряците. Умората от шофирането по извитите меандри и детаилния преглед на стаите, пребори Сава и той кротко спеше. Боян тихо се изниза от килията им и се отправи внимателно към избата, светейки от време на време с фенера. Усетът му подсказа, че празната изба, не означава, липса на пиячка, а усетът му за вино не го излъга. В едно от съседните на избата помещения, под дебел слой прах, го привикваше малка бъчонка. А той й говореше нежно, сякаш на послушна крава:
- Само мене си чакала, да се разплискаш в гърлото на баче си Боян. Няма страшно, всички са те забравили, но баче Боян, ще изтупа прахта. Е, с прахта и виното – засмя се и се залови с тежката задача да я пресуши. А с правилна настройка Баче ви Боян бе повече от работлив, за това, когато след поредната бъчонка чу отмерени стъпки и видя строгото лице на игуменията Магдалена, му се понрави, че виното е повече от добро:
Боян: - Аз те виках в сънищата ми, ама ще си изчакаш бъчонките Игумениьо. Пък тогава ще ти разтреса кошарките...още одвеве си ги представих. - Боян бръщолевише в заблуда, че красивото привидение е плод на свещенния съюз между фантазията му и виното.
Магдалена: - Серсемино, твърде дързък и нахален си. - Боян се сепна, и почти изтрезня. Привидението не трябва да говори.
Боян: - Аз не исках… - започна да се оправдава.
Магдалена: – Ще трябва да ти измисля наказание. Нечувано поведение и нахалство. Е, какво да те правя? - лицето на игуменията бе неумолимо и строго, красотата му почти се губеше зад волевите мимики.
Боян: – Извинявайте за неудобството. Аз...всичко ще оправя….
Магдалена: - Най доброто ти наказние – започна Магдалена скъсявайки дистанцията помежду им – ще бъде да – лицето и фигурата й се очертаваха в полумрака. - да подкрепиш щенията си. - Боян дори не разбираше какво му казва тя, защото вярата в Бог, до скоро абстрактно понятие придобиваше съвсем истински контури. Игуменията махна превръзката над главата и започна да съблича расото, под което бе по нещо, като нощница. Следеше погледа на пухкавия инжинер, който не можеше да скрие благоволението, с което попива, голата й плът, сякаш да е капка манастирско вино кацнало по островърх пиърсинг на женска гръд. Бе пред него, чисто гола, а съзнанието, че тя, която повелява съдбата на толкова много хора в манастира, че приживе в светския живот мъжете я преследваха, бе гола и на показ, пред това извинение за мъж…стаите на избичката не бяха влажни, колкото нея.
Магдалена: - И какво щеше да правиш с мен? - Боян бързо излезе от ступора си, бе от онези, хора, които усещат промяната в ситуациите, като да е ветропоказател и неусетно се съблече. С престорено смирение, Магдалена коленичи, така, че и гърдите и тайнството между бедрата й да са на показ. Устните й се разтвориха към приближаващи я се деликатес, но вместо да усети пулсираща топлина, той я зашлеви. Това се повтори и от другата страна, което спомогна да усети топлината разливаща се в гърдите й, която сякаш ще накара зърната й да експлодират. Усещането да я унижава и принизява, такава отрепка, я правеше и слаба и силна, удавена в усещането за възбуда. Все пак успя да го поеме в устата си, само за да започна жадно да смуче, вкусвайки смесицата от желанията му и онзи солен вкус на нетърпелив мъж. Засмукваше прилежно, като ученичка в немилост, а ръцете й опознаваха около бедрата му. Езикът и се стрелваше бързо и настойчиво обхващайки го в настоятелна прегръдка и само след няколко минути, усети учестеното му дишане. А когато и конвулсиите се предадоха от него по устните му, засмука всичко без да позволява дори на капчица да избяга от устните й. И когато десерта приключи, както бе дошла – се изправи все още гола и излезе от помещението. Боян стоеше в ступор, невярващ на случилото се.

Боян: - Казвам ти, целия го беше налапала, направо щеше да ми засмуче и топките. И курвето изгълта всичко.
Сава: - Че Игуменията е хубава жена, няма спор, ама Бояне, засрами се, това и по твоите стандарти е простотия. Спиш под покрива на божия храм, имаш фантазии, и ми разправяш небивалици. Налягай си парцалите, имаме работа да вършим. На сутринта закусиха с крепката манастирска храна, след което пренесоха няколко кашона с кабели към подземията. При един от курсовете, срещнаха игуменията и Варвара – Боян попиваше чертите на Магдалена с очи, ала подозрението, че е сънувал, се загнезди, когато на найсточивия му поглед, тя отвръщаше с традиционния си пренебрежителен взор. Игуменията ги оставви и тръгна по свои си работи, а Боян продължи с курсовете кабели, за да се разсее. Останали сами Варвара се престраши да заговори:
- Благодаря за вчера. Знам, че е слабост и Бог е създал мрака с цялата си мъдрост, но аз неистово се страхувам от тъмнината. Приеми този скромен дар, като благодарност. - тя му подаде миниатюрна книжка – бе Библия.
Сава: - Благодаря, но аз съм Езичник и варварин, забрави ли?
Варвара: - Езичник, който цитира Давидовия псалм, няма право да се нарича варварин. - при последните й думи, тя забеляза, как очите му изсветляват – такова синьо би ми отивало - помисли си и се сбогува.

Сава отвори малката Библия на случайна страница: „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол”. - Трон, а в краката ми най-свидна плячка, ти Варваро.




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bratignat
Категория: Изкуство
Прочетен: 140263
Постинги: 78
Коментари: 88
Гласове: 732
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930